ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321
София, 07.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5404 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.М. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 10.VІ.2013г. по в.гр.д. № 406/2013г.
Ответникът по касационната жалба М. И. У. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 10.VІ.2013г. ПОС е потвърдил решението на ПРС от 11.ІІІ.2013г. по гр.д № 730/2012г., с което са уважени предявените от М. Ив.У. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „пазач невъоръжена охрана” със заповед от 12.Х.2012г. поради съкращение в щата е незаконно. Ищецът страда от заболявания, за които се прилага особената закрила по чл.333 ал.1 КТ, с която уволнението не е съобразено – работодателят е бил длъжен да събере сведения за здравословното състояние на ищеца и едва тогава да прекратява трудовото правоотношение, което той не е сторил. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че при постъпването си на работа ищецът не го е уведомил за заболяванията си, даващи му право на закрила при уволнение.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. след като ищецът при постъпването си на работа съзнателно е укрил от работодателя обстоятелството, че страда от заболявания, даващи му право на защита по Наредба № 5 на МЗ, и едва с исковата си молба срещу заповедта за уволнение е представил документ, установяващ подобни заболявания, и те са възникнали преди постъпването му на работа, може ли да се приеме, че работодателят е нарушил чл.333 КТ, като не е изискал разрешение от ИТ – в противоречие с постоянната практика на ВКС /сочат се едно решение на ВКС, постановено по отменения ГПК, и две решения по чл.290 ГПК/; и 2. следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, доводите и възраженията на страните съобразно чл.235 ГПК /в случая не било взето предвид, че при постъпването си на работа ищецът представил карта за медицински преглед, според която той е бил клинично здрав, както и установеното от съдебно-медицинска експертиза, че при издаване на тази карта ищецът обективно не е бил здрав, а е страдал от всички заболявания, установени и при уволнението му, т.е. при постъпването си на работа ищецът съзнателно укрил заболяванията си/ – в противоречие със задължителната практика на ВКС /сочи се такава/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения.
По първия поставен от касатора в изложението му материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. И това е така, тъй като в атакуваното решение няма формиран решаващ извод, че при постъпването си на работа ищецът съзнателно е укрил от работодателя, че страда от заболявания, даващи му право на закрила по чл.333 КТ. Решаващият извод, обусловил изхода на спора, е, че преди уволнението и във връзка с него работодателят е бил длъжен, но не го е сторил, да предприеме действия да събере информация за наличие на заболявания на ищеца, даващи му право на закрила, поради което е неоснователно възражението му, че ищецът не го е уведомил при постъпването си на работа за здравословното си състояние. А този извод е в съответствие с даденото му разрешение в представената от касатора задължителна практика на ВКС, обективирана в решенията на негови състави по гр.д № 767/2010г. ІV ГО и по гр.д № 477/2010г. ІV ГО.
И по поставения в изложението процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в мотивите си съдът изрично е оценил като неоснователно /с обосновката, съдържаща се в предишния абзац/ оплакването на касатора във въззивната му жалба, че първоинстанционния съд не е взел предвид, че при постъпването си на работа ищецът е представил карта за медицински преглед, в която е отразено, че е бил клинично здрав, въпреки противно установеното с представените по делото доказателства.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен граждански състав, № 272 от 10.VІ.2013г. по в.гр.д. № 406/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: