ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
София, 07.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4775 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Л.Г. като процесуален представител на И. а. „П. и п. на р. Д.” [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 22.ІV.2013г. по в.гр.д. № 307/2013г.
Ответницата по касационната жалба И. Б. Б. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат П.И. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 22.ІV.2013г. Р. е потвърдил решението на Русенския РС от 16.І.2013г. по гр.д № 5074/2012г., с което са уважени предявените от И. Б.Б. срещу ИА „П. и п. на р.Д.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 03.V.2012г. поради съкращаване в щата; новото щатно разписание е утвърдено на 27.ІV.2012г. с намаляване от 6 на 4 бройките за длъжността „гл.специалист”, като в него е посочено, че ще действа от 02.V.2012г.; петчленната комисия за извършване на подбор е назначена със заповед от 25.ІV.2012г., следователно подборът е извършен преди утвърждаването на щатното разписание; освен това в комисията по подбора са включени двама главни специалисти /Я. и П./, които същевременно са и оценявани, което е недопустимо, като дори тези лица да не са участвали в собствената си оценка /което не може да се каже/, те имат възможност да повлияят на резултата, като занижат оценките на другите участващи в подбора и така да предпазят себе си от уволнение; оценяваният и оценяващият Я. има само три месеца стаж при работодателя при 13 години на ищцата, за това кратко време няма как да се натрупат умения и практика и да се приеме, че той работи по-добре от нея, за ищцата са представени доказателства за участието й в редица обучения и семинари за повишаване на квалификацията – седем на брой, а по този критерий тя е оценена с 4 т., за разлика от останалата на работа Х., която има три обучения, оценена с 3т., очевидна е при това положение тенденциозността на комисията по отношение на ищцата, оценките на която са очевидно необективни. Съдът не е подложил на преценка въведеното за първи път с въззивната жалба твърдение на ответника, че подбор не е следвало да бъде извършван, тъй като е съкратена единствената длъжност на ищцата /всички гл.специалисти били с различни трудови функции/ – прието е в тази връзка, че това твърдение не следва да бъде взето предвид, тъй като не е било предмет на отговора на работодателя и по него не са събирани доказателства.
В изложението ИА „П. и п. на р.Д.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. законосъобразен ли е подбор, извършен преди утвърждаването на щатното разписание – решен в противоречие с практиката на ВКС /сочи се практика/; 2. доколко влияе продължителността на работа в едно предприятие при определяне кой работи по-добре в случаите на оспорване законосъобразността на подбор между служители, изпълняващи различни функции – в противоречие с практиката на ВКС; 3. опорочава ли се оценяването на комисия, определена да осъществи подбор между служители с различни трудови функции, в която са назначени лица, включени същевременно в подбора, но не участвали в собственото си оценяване – по този въпрос не се сочи при коя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК той е разрешен; 4. въззивният съд не обсъдил възражението на касатора, че подборът е извършен между лица, чиито длъжностни наименования са еднакви – гл.специалист, но са с различни трудови функции, въпреки че освен във въззивната жалба такова възражение е заявено и в отговора на исковата молба /стр.1 от него/ – решаван противоречиво /сочи се практика на ВКС от 2006г./.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, и който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
По първия поставен от касатора въпрос с представените решения на състави на ВКС по гр.д. № 1218/2011г. и гр.д. № 1626/2011г., и двете на ІV ГО, се обосновава разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която работодателят може да извърши подбор непосредствено, а също и известно време преди уволнението, стига срокът да е разумен, преценен конкретно за всеки случай, и да няма промяна в правно значими факти в периода между подбора и уволнението, преценката да е извършена между всички служители и работници, обхванати от приложното поле на чл.329 ал.1 КТ, и при актуални данни за тяхната квалификация и качество на работа. Това обстоятелство, обаче, в случая не е основание за допускане на касационно обжалване предвид следващата преценка по останалите релевирани в изложението въпроси и обстоятелството, че всеки един от решаващите изводи на въззивния съд сам по себе си е от значение за изхода на спора по делото.
По втория въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед изводът в атакуваното решение, че не следва да бъде подлагано на преценка като направено за първи път с въззивната жалба възражението на касатора, че подбор не се е следвал поради съкращаването на единствената заемана от ищцата длъжност.
По третия поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл, но в изложението не се сочи нито произнасяне по него в противоречие с практиката на ВКС, нито противоречивото му разрешаване от съдилищата, нито се твърди и обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /виж т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
И по четвъртия релевиран като основание за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл с оглед на обстоятелството, че в отговора на ответника на исковата молба няма твърдение, че всички длъжности „гл.специалист” имат различни трудови функции /твърдението е, че работодателят „взел решение за извършването на подбор между шестте служители на тази длъжност, независимо от различните функции, които някои /а не всички/ изпълнявали”/. За пълнота следва да се посочи още, че дори подборът да не е задължителен, ако е извършен такъв, каквото право е предвидено в чл.329 КТ – да бъдат уволнени работници/служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, той подлежи на съдебен контрол по критериите, установени с посочената разпоредба /виж в този смисъл ТР № 3/2011г. на ОСГК/
бражения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 09.VІІ.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 311 от 22.ІV.2013г. по в.гр.д. № 307/2013г.
ОСЪЖДА И. А. „П. И П. НА р.Д.” [населено място] да заплати на И. Б. Б. от [населено място] 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: