ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 322
София, 07.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4944 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.П. като процесуален представител на В. Т. Я. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 08.V.2013г. по в.гр.д. № 1100/2013г.
Ответникът по касационната жалба П. [фирма] В. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 08.V.2013г. В. е потвърдил решението на В. от 28.ІІ.2013г. по гр.д № 17377/2012г., с което са отхвърлени предявените от В. Т.Я. срещу П. [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „палубен боцман” със заповед от 07.ХІ.2012г. за това, че на 01.Х.2012г. след заставане на кораба във фериботен комплекс е свалил от него предварително закупени 125 стека цигари, всеки от по десет кутии, от пристанище П. Г., които не са декларирани по съответния ред в митническа декларация и в нарушение на чл.45 ал.1 ЗМ не ги е превозил до митническия пункт в комплекса и не ги е представил на митническите органи, е законно. При налагането му са спазени изискванията: на чл.195 ал.1 КТ – независимо от непредставянето на докладна записка от 23.Х.2012г., въз основа на която е издадена, заповедта е мотивирана с описано точно и ясно нарушение по чл.187 т.8 пр.2 и т.10 КТ, квалифицирано като тежко по смисъла на чл.190 КТ, кога и къде е извършено и какво наказание се налага; на чл.193 и на чл.194 КТ. По делото е безспорно установено извършването на нарушението – както от непротиворечивите гласни доказателства, така и от обясненията на ищеца, като за санкционирането му от работодателя не е необходимо установяването на митническо нарушение с акт на друг орган и е без значение дали срещу ищеца е образувано наказателно производство. Извършеното е не само нарушение на нормите на ЗМ, но е и нарушение по смисъла на чл.190 КТ и по действащия между страните К..
В изложението на В. Т.Я. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че спорът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, налице било неточно прилагане на закона, налице били въпроси, които ще допринесат за развитието на правото; не било спазено изискването за мотивираност на заповедта за уволнение; съществен бил въпросът може ли след като бъде издадена заповед и заповедта е връчена на наказания, съдът да събира нови доказателства, които не са отразени в нея, както и решаване на въпроса за мотивиране на заповед с позоваването на друг документ, в случая докладна записка, която не е станала достояние на ищеца. Сочи се практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения.
В разглеждания случай по въпроса по приложението на чл.195 ал.1 КТ въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решенията на негови състави по гр.д. № 465/2009г. ІІІ ГО и по гр.д. № 40/2010г. ІV ГО /представеното определение по чл.288 ГПК по гр.д № 239/2012г. на ВКС ІV ГО не съдържа практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – виж в тази връзка ТР № 2/2010г. на ОСГТК/, и не се обосновава противоречивото му разрешаване с решението на ОС Бургас по гр.д. № 162/2010г. И в трите съдебни акта е разрешен въпросът за мотивиране на заповедта за уволнение чрез препращане към друг документ, доведен до знанието на работника/служителя, в случаите, когато в заповедта не е посочен фактическият състав на нарушението. Настоящият случай е различен с оглед изводът на въззивния съд, че в самия уволнителен акт нарушението е индивидуализирано пълно, точно и ясно съобразно изискванията на чл.195 ал.1 КТ, при което е без значение непредставянето на докладната записка, въз основа на която уволнението е извършено.
По въпроса може ли съдът да събира нови доказателства, които не са отразени в заповедта за уволнение, въззивният съд не се е произнесъл. И това е така, тъй като оплакване в този смисъл Я. не е релевирал пред съда във въззивната си жалба /нито са събирани доказателства от въззивния съд/, при което и по силата на чл.269 ГПК съдът не е дължал произнасяне по него.
При това положение липсва основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка /посочване на правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в хипотезите по посочената разпоредба, обусловили изхода на спора/, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция /виж т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 970 от 08.V.2013г. по в.гр.д. № 1100/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: