5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 12.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 780/2014 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
И. В. Ж. и Г. В. Ж. чрез процесуалния пълномощник адв. Д.Н. са обжалвали с частна касационна жалба вх. № 130840 от 19.11.2013г. определението на Софийския градски съд , въззивно отделение, ІІ-А състав № 19529 от 23.10.2013г. по ч.гр.д.№ 13172/2013г.
Ответникът Общинска служба по земеделие „О. купел“ и контролиращата страна Столична община не са изразили становище по жалбата.
Софийският градски съд е оставил без уважение частната жалба на И. В. Ж. и Г. В. Ж. срещу прекратителното определение на Софийския районен съд, 32 състав от 05.07.2013г. по гр.д.№ 25932/2013г. и на основание чл.274 ал.3 ГПК касационното обжалване е допустимо при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В. съд е приел, че искът, с който е бил сезиран Софийския районен съд за установяване, че наследниците на Ж. /Ж. / П. М. са имали право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на 24 дка земеделски земи в землището на [населено място] – нива, ливада и кории е с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Предявяването на този иск е ограничено със срок , който е изтекъл на основание §22 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ Д.в.бр.13 от 09.02.2007г. на 15.05.2007г. Искът по настоящото дело е предявен на 17.06.2013г. , извън установения в закона преклузивен срок, поради което е недопустим.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят множество въпроси, които са обобщени от частните жалбоподатели по следния начин: „допустимо ли е преклудиране на официален документ от оторизиран държавен орган и приложен като доказателство , в иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ да се ползва за част от предназначението му и за останалата част се приема, че е преклудиран по силата на което се прекратява производството”. Така както е формулиран, въпросът е неясен и не може да се свърже с решаващите изводи на съда по настоящото дело за неспазване на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Тезата на частните жалбоподатели, както пред инстанциите по същество, така и в частната касационна жалба е, че висящността на спора се поддържа от подадената искова молба от Б. Г. за признаване правото на възстановяване на земеделски земи общо 24 дка, които са били придобити в съсобственост между нейния пряк наследодател и наследодателя на ищците по настоящото дело. Такъв спор действително е разгледан по друго дело, но той е приключил с влязло в сила решение, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на Б. Г. само за ? ид.ч. от земите, които е притежавал нейният наследодател. В цитираното от касатора решение № 104 от 24.07.2012г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 930/2010г. е създадена висящност на спора , но не изобщо за правата на двамата съсобственици, а само по иска на Б. Д. Г., следователно не е налице поддържаното противоречие между това решение и обжалваното определение, освен това по двете дела не е разглеждан идентичен правен въпрос, защото по приключилото дело не е обсъждан въпросът за срока за предявяване на иска. Няма противоречие между обжалваното определение и останалата посочена от частните жалбоподатели съдебна практика на състави на ВКС, в която не е разгледана идентична с тази в настоящото производство специфична хипотеза за срока за предявяване на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Не е налице противоречие и с ТР 104/1967 г. на ВС, ОСГК. С тълкувателното решение е прието, че по допустимостта на иска съдът се произнася с определение, какъвто е и обжалваният съдебен акт, а приетото в мотивите, че поначало въпросът за допустимостта на иска следва да се разреши в съдебно заседание при разглеждане на делото не е приложимо за производствата, които се разглеждат по действащия ГПК предвид изричната разпоредба на чл. 129 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определението на Софийския градски съд , въззивно отделение, ІІ-А състав № 19529 от 23.10.2013г. по ч.гр.д.№ 13172/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: