4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.149
София, 12.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3000/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на М. М. К., М. М. К. и Р. М. К., и тримата от [населено място], общДългопол, област В. и насрещна касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 418 от 08.03.2013 г. по гр.д.№ 3587/2012 г. на Софийски апелативен съд, в което се съдържа произнасяне по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.
Депозираната съвместна касационна жалба на М. М. К., М. М. К. и Р. М. К. е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 5580 от 26.07.2012 г. по гр.д.№ 14750/2011 г. на Софийски градски съд, с която са отхвърлени исковете на касаторите по чл.226 КЗ срещу ЗК [фирма] за разликата над присъдените им по 80 000 лв. до заявения им размер от 150 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на майка им Ш. А. Х. при ПТП, настъпило по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество водач на лекия автомобил.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, а като основание за допускането му до касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Подадената насрещна жалба от ЗК [фирма] е насочена срещу въззивното решение в частта, с която на ищците са присъдени допълнително по 20 000 лв. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, а като основание за допускането му до касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.52 във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.269 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че с необжалваната от страните част на първоинстанцинното решение са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по прекия иск на наследниците на починалата при ПТП Ш. А. Х., настъпило на 06.09.2010 г. пътно-транспортно произшествие, предизвикано по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. След преценка на събраните по делото доказателства относно обема на претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът приел, че определеното им обезщетение е занижено с оглед младата възраст на починалата, степента на причинените им негативни психични изживявания, проявна форма на които е направеният от една от наследниците опит за самоубийство, поради което им присъдил допълнително обезщетение в размер на по 20 000 лв. за всеки от тях като съобразено с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възражението на застрахователя по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради непоставяне на предпазен колан е счетено за преклудирано, тъй като не е заявено в срока по чл.131 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
С представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът чрез пълномощника си – адв. Н. поддържа допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, наличието на която обосновава със становището, че „трябвало да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения… за да няма решения, които са противоречиви…“, което щяло да доведе и до развитие на правото. Изложено е общо, разбирането на касатора относно „новата уредба на касационното производство“. Посочено е, че „най-противоречива“ била практиката по чл. 52 ЗЗД“, като накратко е изложено и разбирането на страната. Направен е извод, че “ ВКС изостава с практиката си относно прилагане на чл. 52 ЗЗД, ако имало практика, то тя се базирала на стари решения“…Развито е и разбирането за нарушаване на чл. 5 ГПК и чл. 52 ЗЗД. Интерпретирано е накратко решението на КС на РБ по к. д. № 4/09 г. във връзка с отпадане на думата “ съществен“ в чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка страната е заявила, че „казуса бил уникален и подлежал на каузално тълкуване от ВКС, а не на нормативно“. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК страната е посочила, че прилагането на чл. 52 ЗЗД трябвало „да бъде точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства…“ В края на изложението е посочено, че се “ прилагат за сведение“ две решения- на СГС и САС, за които няма данни да са влезли в сила, без да е сочена конкретната връзка с тях.
Касаторът не е посочил материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като формулирането на такъв съставлява общото основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсата му е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизведен текстово чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът не е развил относими към визираното в него основание доводи. То предполага, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т.4 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Дори и от изложението да се изведе връзка между основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и приложението на чл. 52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл. 281 ГПК и са без правно значение в производството по чл. 288 ГПК. Не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване и развитото становище на страната във връзка с правната уредба на касационното производство, както и интерпретирането на решение на КС на РБ, тъй като те не могат да формират валиден довод, относим към лимитативно изброените основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
Предвид разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да бъде преценявана по реда на чл. 280 ГПК с оглед изискванията по допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1767 от 15.11.2011 г. по в.гр.д.№ 1585/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: