Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София,14.03.. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1084 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. – Сиванио срещу въззивно решение № 6026 от 28.08.2012 г. по възз. гр.д. № 8898 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ – „в” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 05.01.2010 г. по гр.д. № 27666 /2009 г. на Софийски районен съд, 43 с-в., с което са отхвърлени предявените от Р. И. С. – Сиванио (в решението не пише срещу кого) искове с правно основание чл.270,ал.2 ГПК да прогласяване на нищожност на съдебно решение от 01.05.1998 г. по гр.д. № 3164 /1992 г. на СРС, 54 с-в. поради постановяването му в неприсъствен ден, извън пределите на правораздавателна власт на съда и по иск, непредявен от ищцата в преклузивния срок – 25.02.1993 г. по чл.7 ЗВСОНИ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна К. Д. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна А. Д. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, за които е написал, че споделя напълно – че нито един от доводите не обуславя нищожност на решението. Съдът е приел, че доказаният факт, че ищцата не е подписала исковата молба, не рефлектира върху действителността на съдебния акт и няма за последица нищожността му, а единствено и само за допустимостта му, която подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол. Един съдебен акт би бил нищожен само при наличие на особено тежки пороци, свързани със съдебния състав, формата на съдебния акт и съдържанието на същия, които в случая не са установени. Всички останали пороци, свързани с процесуалните действия на страните, преценката на доказателствата и преценката на нормативните актове, (в това число и разпоредбите, регламентиращи преклузивни и давностни срокове), имат значение само за допустимостта, съответно – недопустимостта и законосъобразността, съответно – незаконосъобразността на съдебния акт и подлежат на проверка сао и единствено по реда на инстанционния контрол, като не обуславят твърдяната нищожност на решението.
От изведените от жалбоподателя множество процесуалноправни въпроси, обуславящи са тези, които уточнени по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това дали наведените с исковата молба пороци, по които се е произнесъл въззивният съд, обуславят нищожност на решението.
Но те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените съдебни решения, в нито едно от които, не е прието, че твърдените по вид процесуални нарушения обуславят нищожност на съдебно решение :
Решение № 611 /27.10.1995 г. по гр.д. № 341 /1993 г., на ВС, І г.о., с което е прието, че е недопустимо да се разглежда претенция по чл.288,ал.2 ГПК от 1952 г., (отм.), предявена след изтичане а преклузивния срок по чл.288,ал.5 ГПК (отм.);
Решение № 47 /25.02.2011 г. по гр.д. № 1040 /2010 г., на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което съдът е установил неправилна правна квалификация на разгледаните искове и ги е разгледал при определената от него правна квалификация;
Решение № 158 /1997 г. на ВС, ІV г.о., с което е прието, че съгласно чл.209,ал.2 ГПК от 1952 г., (отм.) нищожното решение може да бъде атакувано по реда на прегледа безсрочно;
Решение № 1276 /30.12.2008 г. по гр.д. № 4199 /2007 г., на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че не са налице предпоставките по чл.209,ал.2 ГПК (отм.) за прогласяване на нищожност на обжалваното решение;
Решение № 38 /30.01.1996 г. по гр.д. № 565 /1995 г., на ВС, І г.о., с което е прието, че възлагателна претенция не може да се предявява след като е пропуснат предвиденият преклузивен срок (както в решение 611-95-І);.
Решение № 1633 /27.11.2001 г. по гр.д. № 1167 /2001 г., на ВКС, ІV г.о., с което е установена недопустимост на част от въззивно решение. Прието е, че предявеният в предвиден от закона преклузивен срок иск срещу лице, което е починало при предявяването му, се счита преклудиран по отношение на неговите наследници, ако те са привлечени след срока, но не е прието, че порокът на решението е нищожност;
Решение № 402 /14.04.1995 г. по гр.д. № 1745 /1994 г., на ВС, ІV г.о., с което е прието същото, както и с предишното: насочването на иска по чл.7 ЗВСОНИ срещу лице, което е починало преди завеждането му, не обуславя процесуално правоприемство между починалия и неговите наследници, поради което конституирането на последните се свързва с момента на връчването им на исковата молба. Към този момент ще се преценява допустимостта на иска с оглед спазването на едногодишния преклузивен срок за неговото предявяване;
Решение № 31 /16.02.2009 г. по гр.д. № 4529 /2007 г., на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че изводът на въззивния съд, че договор за продажба е нищожен, защото преупълномощеният не е положил подписа си на мястото на продавача, е неправилен. Сключеният договор за продажба е валиден, както и последвалата делба, поради което предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен;
ТР № 96 /01.11.1956 г. по гр.д. № 17 /1956 г. на ОСГК на ВС за привличане на нов ответник – по приложението на чл.117,чл.119,ал.2 и чл.123 ГПК от 1952 г. (отм.).
Противоречия със съдебни определения не обуславят наличие на основания по чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. за допускане на касационно обжалване, поради което разрешенията в посочените определения не следва да бъдат обсъждани.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е представила списък на разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 6026 от 28.08.2012 г. по възз. гр.д. № 8898 /2010 г. на Софийски градски съд,, г.о., ІІ – „в” възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.