ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 158
гр. София, 17.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3803/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. Б. срещу решение № 90 от 18.07.2013 г. по в.т.д. № 190/2013 на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 149 от 10.05.2013 г. по т.д. № 459/2012 по описа на ОС-Бургас, с което е касаторът е осъден да заплати на Д. П. Я. и Р. Н. Я. сумите от : 46 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане– част от дължима цена на дружествени дялове от капитала на [фирма] по договор за продажба сключен между страните на 20.01.2010 г. и анекс към него от същата дата и 13 500 лева-неустойки за забава.
Излагат се доводи и оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между страните, съответно на 12.01.2010 г. и 20.01.2010 г., са сключени предварителен и окончателен договори за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма], по силата на които ответното дружество-касатор е останало задължено към ищците-продавачи по двата договора до размера на процесните вноски –част от общодължимата продажна цена. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото копия от двата договора, а и по тях не се спори. Съдът е разгледал възраженията на ответника за: неизпълнение на договора от страна на ищците по чл.90 ЗЗД и за прихващане с насрещно вземане за неустойка основано на раздел Седми т.2 от предварителния договор и на възражение за прихващане със сумата от 13 000 лева-задължение по раздел Четвърти т. 2 от същия договор, съдържащи се в молбите на ответната страна депозирани пред първоинстанционния съд, съответно на 24.09.2012 г. и на 12.11.2012 г. като е приел по отношение на тези възражения следното: първото по чл.90 ЗЗД се отнася до неизпълнение от страна на продавачите на задълженията на Л. О. по договор за банков кредит за оборотни средства №244/05.12.2007 г. и два анекса към него, както и за предаване на документи, архив и счетоводна документация. Въз основа на посочените в мотивите писмени доказателства е счетено, че не е налице неизпълнение от страна на ищците-продавачи на дружествените дялове на тези техни задължения, поради което и самото възражение за неизпълнение на същите е неоснователно. Съдът е разгледал, но е счел за недоказани по своето основание и размер и възраженията за прихващане по изложените в мотивите на постановеното от него решение съображения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за редовното връчване на исковата молба и приложенията към нея, когато това е станало на процесуалния пълномощник „ на ръка” в деловодството на съда срещу подпис на последния върху списъка за призоваване по делото, за спазването на сроковете за подаване на възражения от ответника за неизпълнение на договора от страна на ищците по чл.90 ЗЗД и за прихващане с насрещно вземане от страна на ответника, за задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства в мотивите на обжалваното решение, за задължението на въззивния съд да състави доклад по чл.146 ГПК, в случая когато този на първата инстанция е непълен и за задължението на въззивния съд да съобщи предварително доклада на страните, както и относно тълкуването на договора с цел разкриване на действителната воля на страните по него.
Твърди се, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, налице е противоречива практиката на съдилищата и са евентуално са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК- ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ВКС, ОСГТК .
Предвид тези изисквания за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на конкретните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите нямат това качество по следните съображения:
Частта от така формулираните въпроси, които касаят спазването на съдебната процедура се свеждат изцяло до разглеждането и произнасянето от въззивния съд на възраженията на ответника за неизпълнение по чл.90 ал.1 ЗЗД и за прихващане. До това се свеждат въпросите за редовното връчване на исковата молба и приложенията към нея, когато това е станало на процесуалния пълномощник „ на ръка” в деловодството на съда срещу подпис на последния върху списъка за призоваване по делото, за спазването на сроковете за подаване на възражения ответника за неизпълнение на договора от страна на ищците по чл.90 ЗЗД и за прихващане с насрещно вземане от страна на ответника, за задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства в мотивите на обжалваното решение и за задължението на въззивния съд да състави доклад па чл.146 ГПК в случая когато този на първата инстанция е непълен. Всички те биха имали значение единствено и само, ако въззивният съд беше отказал да разгледа въпроса за основателността на тези възражения по аргумент за навеждането им след преклузивния срок за това-т.е.след датата за отговор на ИМ. Видно от изложеното по-горе, в случая не е налице тази хипотеза-напротив: въззивният съд е разгледал така наведените възражения и е счел същите за неоснователни. В този случай така формулираните процесуални въпроси са без значение за изхода по конкретния спор, доколкото отговорите, независимо от това в каква насока, не биха довели до краен резултат по основателността на исковете различен от този в обжалваното решение. Относно тълкуването на договора с цел разкриване на действителната воля на страните по него, то това е въпрос на обосноваността на изводите на съда за всеки спор поотделно и се съотнася към проверка правилността на решението/чл.281 т.3 ГПК/, а не до наличието на основание за допускане до касация, където ВКС се ръководи от критериите за дискреция, съгласно чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК. Не е налице и необсъждане от страна на въззивния съд на доводи и доказателства от значение за спора, поради което и този въпрос не би обусловил изход по спора различен от този даден с обжалваното съдебно решение.
С оглед изложеното нито един от формулираните от касатора правни въпроси не се явява обуславящ изхода по спора, което само по себе си е пречка за допускане до касация- т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2009 г..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 18.07.2013 г. по в.т.д. № 190/2013 на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.