ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.166
гр. София, 18.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3765/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ДФ „Земеделие”-гр. София срещу решение № 707 от 28.03.2013 г. по т.д. №3697/2012 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 975 от 29.05.2012 г. постановено по т.д. №1599/2011г. на СГС, VІ-7 с-в, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр.С. сумата от 26 000 лева- безмъзмездна финансова помощ по договор № 2476/29.12.2006 г.по частично предявен иск, ведно със законната лихва от 02-05.2011 г. до окончателното плащане, както и 7 313,62 лева-лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 21.11.2008 г.- 02. 05. 2011 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т. 3 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл. 280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: Между страните по делото е сключен договор № 2476/29.12.2006 г. за отпускане от ответника ДФ Земеделие на безмъзмездна финансова помощ да изграждане и обзавеждане на вилно селище „Релакс” при условията на програма С.. Заплащането на сумата се дължи при условие, че ищецът като неин ползвател е извършил инвестицията в съответствие с одобрения с решение на изпълнителния директор на Фонда инвестиционен проект и бизнес-план и в предвидените в договора и анексите към него срокове. Въз основа заключението на вещото лице по назначената по делото техническа експертиза, изготвена на база параметрите на проекта и плана, строителната документация и извършване на измервания на място в готовите обекти, съдът е счел, че инвестицията, предмет на отпусната финансова помощ е осъществена на място при условията залегнали в самия договор и в съответствие с проектната документация за строежа, поради което ищецът се явява изправна страна, която има право да получи договорената финансова помощ от Фонда в пълен размер на 244 057 лева, равняващи се на половината от одобрените и реално извършени разходи, инвестирани в изграждането на обекта. Единствените възражения на ответника, за да не плати дължимата сума, са се свеждали до несъответствие на действително изградената застроена площ и Р. на обектите с тези предвидени по проект, което е опровергано напълно от заключението на СТЕ в обратния смисъл.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за това следва ли да е заплаща договорената безвъзмездна финансова помощ на бенефициента при констатирано незаконно строителство и е ли това нарушение на чл.25 ал.5 Наредба №15 от 18.01.2001 г.
Твърди се, че по въпросите налице и противоречива практика на съдилищата, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите не отговарят на тях. Това е така, доколкото подобни въпроси не са повдигани от ответника в преклузивния срок-с отговора на исковата молба, нито са наведени оплаквания в тази насока във въззивната жалба. Съдът, при произнасянето си по същество в обжалваното решение, не е обусловил правните си изводи по предмета на спора въз основа отговора на тези въпроси. Отделно от това, въпреки, че касаторът се позовава на основанието по т. 2 на чл. 280 ал.1 ГПК-противоречива практика на съдилищата по въпроса, такава нито се сочи, нито се представя към изложението на основанията за допускане до касация, а за ВКС не съществува задължение служебно да издирва незадължителна съдебна практика /т.3 от цит. ТР/. Не е налице и основание за допускане на касация по т. 3 от цитираната разпоредба в ГПК, доколкото не се обосновава необходимостта от тълкуване на конкретна правна разпоредба, поради неяснота, непълнота или вътрешно противоречие в съдържанието й.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 707 от 28.03.2013 г. по т.д. №3697/2012 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.