ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 165
гр. София, 18.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4503/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-с Л.К., [община], обл. В. срещу решение №1336 от 25.06.2013 г. по т.д./н./ №1823/2012 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3 от 03.01.2012 г. по т.д./н./ № 2684/2010 по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на [фирма]-гр. София .
Излагат се доводи и оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между дружеството-молител и ответното такова са налице търговски отношения по договор за продажба на фуражи, по който [фирма] е изпълнил своите задължения като продавач, а [фирма]-гр. София като купувач не е заплатило дължимата цена по договора. От заключението на счетоводната експертиза изготвена на база годишните финансови отчети за периода 2005-2009 г. съдът е заключил, че активите на ответника са формирани почти изцяло от собствени средства, поради което коефициентът му за финансова единица е над единица, а от показателите му за ликвидност е видно, че същият може да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните материални активи. Относно оспорването от страна на молителя на записванията в ГФО от 31.12.2010/ правилно 2009 г./, заверен от регистриран одитор Дим. Й. № 0123 , с твърдението, че като краткотрайни активи неправилно са включени и 2 351 бр. млади животни за угояване, тъй като същите не са регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните, на стойност 965 000 лева, то съдът е изложил съображения, че дори и същите да се изключат като активи, то коефициентите на бърза и обща ликвидност пак ще са над единица, т.е. дружеството пак ще може да погасява краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Ето защо във всички случаи е оборена презумпцията по чл.608 ал.2 ТЗ за наличие на неплатежоспособност на длъжника, поради самото неизпълнение на паричните му задължения. Следователно не е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на длъжника, доколкото подобно обективно състояние на невъзможност за изпълнение на парични задължения основани на търговска сделка не се установява .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора четири въпроса, които по същество се свеждат до това, дали данните от годишните финансови отчети на търговеца се ползват с материална доказателствена сила, когато същите възпроизвеждат счетоводните записвания на самия търговец, които съгласно чл.182 ГПК и чл. 55 ал.2 ТЗ се преценяват съобразно тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото.
Твърди се, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС: Р №2 от 20.01.2011 на ВКС по гр.д. № 478/10 на Трето г.о., Р №187 от 24.01.2013 на ВКС по т.д. № 436/12 на Второ т.о. Р № 44 от 03.08.2010 г. на ВКС по т.д. №678/2009 на Първо т.о.–всичките постановени по реда на чл.290 ГПК и Р №191 от 10.08.1957 по гр.д. № 3941/57 , Четвърто г.о., представляващо казуална незадължителна съдебна практика. .
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК- ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ВКС, ОСГТК .
В настоящия случай, ако въобще се приеме, че така зададеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на спора, то относно него не са налице останалите допълнителни критерии, по които се извършва преценката по чл.280 ал.1 ГПК: липсва противоречие в отговора даден в обжалваното решение с цитираната задължителна и казуална практика на ВКС . Това е така, доколкото тази практика се отнася за счетоводните записвания в търговските книги и междинни търговски баланси. В случая, обаче изводите на съда са изградени въз основа на годишен финансов отчет за 2009 г. заверен от регистриран одитор, извършил независим финансов одит на предприятието на длъжника, съобразно изискването в чл. 38 ЗСч.. Съгласно чл. 6 от Закона за независимия финансов одит /ЗФНО/, последният обхваща процедури за определяне на разумна сигурност относно достоверността и необходимата за потребителите обхватност на представената във финансовия отчет информация. Разумната сигурност е дефинирана в параграф 1 т.6 от ДР на ЗНФО като висока степен на сигурност, изразена позитивно в одиторския доклад като уверение, че информацията, обект на одита, не съдържа съществени пропуски, грешки и недостатъци. Следователно изводите на решаващия съдебен състав, постановил обжалваното въззивно решение не са в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, тъй като последната е несъотносима към настоящия спор, нито е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като цитираните разпоредби на закона са ясни, пълни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1336 от 25.06.2013 г. по т.д./н./ №1823/2012 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.