3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 18.03.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№155 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Г. против решение № 6708/09.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 8099/2013 г. от ІV”г” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения от Ц. Г. против П. [фирма] иск с правно основание чл.128 КТ е неоснователен, отменил постановеното в противен смисъл първоинстанционно решение, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявения иск. Съдът е приел от фактическа страна, че представените разходни касови ордери за получени от ищеца суми, представляват доказателство за извършено плащане на претендираните суми като месечно трудово възнаграждение от страна на дружеството, към ищеца по делото. Разходните касови ордери са оспорени от ищеца, като същия е твърдял, че те не са подписани от него, както и че основанието за плащането, отразено в тях не отговаря на действителното, доколкото в тях е записано, че сумите са за получени трудови възнаграждения. Същевременно не са оспорва получаването на сумите по разходните касови ордери. Въпреки явното вътрешно противоречие в становището на ищеца по представените от ответника доказателства за изплащане на сумите, съдът е приел, че не е проведено успешно оспорването на платежните документи, тъй като със заключение на съдебно-графологическата експертиза, приета като доказателство по делото се установява, че подписите под ордерите за получени суми са положени от ищеца по делото /с изключение на един, под който липсва положен подпис/, а въпреки различието в химикалната поста, с която е записано основанието за получаването на сумите – трудово възнаграждение за съответния месец от една страна, а от друга – името на получателя, съдът е приел, че не може да се направи категоричен извод, че основанието за получаването е записано след полагането на подпис от ищеца по делото. Тези обстоятелства, както и фактът, че ответникът не е имал друго парично задължение към ищеца по делото към момента на получаването на сумите, е довел съда да извод, че с получаването на сумите са погасени задълженията на ответника към ищеца за дължимото за съответния период.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Първия правен въпрос е, дали погрешното възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд обуславя отмяната на постановеното решение. Безспорно, отговорът на този правен въпрос е положителен, но фактическата обстановка, възприета от въззивния съд не подлежи на проверка относно обосноваността на изводите на съда, в производството по чл.288 ГПК. Необосноваността на съдебното решение не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а наличието на необосновано съдебно решение, т.е. проверката на фактическата обстановка, възприета от съда, следва да се извърши едва след като са налице сочени от касатора касационни основания по допускането на касационното обжалване. Така поставен, този въпрос не е относим към производството по чл.288 ГПК.
Втория въпрос, посочен от касатора, касае изводът на съда, че се касае за заплащане на трудово възнаграждение с разходни касови ордери, въпреки липсата на доказателства за плащането на суми към НОИ, НЗОК и НАП. Видно от данните по делото, с исковата молба, както и молбата, депозирана от процесуалния представител на ищеца след отговора на исковата молба, довод в насока, че липсата на заплатени суми към посочените учреждения води до липса на доказателства за основанието, посочено в касовите ордери за заплащането на сумите. Липсата на доводи в тази насока, в рамките на преклузивните срокове за това, води до липса на задължение за въззивния съд да се произнесе по този довод. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по така поставения правен въпрос, както и липсата на такова задължение за съда, води до неотносимост на поставения правен въпрос в настоящото производство. В това производство са относими само правни въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл или е бил длъжен да се произнесе, като неговото произнасяне е обосновало и изводите му относно основателността на предявения иск.
Третия правен въпрос е свързан с неистинно посочване в платежен документ на основанието за плащане и възможността въззивния съд да обоснове решението си на така представеното доказателство. Съдът не е приел, че вписването на основанието е неистинно, напротив, приел , че основанието за плащането на сумите съответствува на записаното в разходните касови ордери, а проверката на обосноваността на този извод на съда не подлежи в производството по чл.288 ГПК, по съображенията, изложени по-горе.
Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на решението на СГС, сочени от касатора.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6708/09.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 8099/2013 г. от ІV”г” състав на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.