О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр.София, 18.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1281/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. М. и Л. Н. М. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 1619 от 28.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 1516/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 17243/ 2012 г. и по този начин е върната подадената от частните жалбоподатели искова молба в частта, касаеща предявените от тях против [община] и [фирма] искове.
Жалбоподателите поддържат, че определението е постановено в нарушение на закона, тъй като не отчита обстоятелството, че са направили опит да отстранят нередовностите на исковата молба. Считат, че въззивният съд разрешил неправилно правните въпроси за задължението на първата инстанция да съдейства на ищеца за снабдяване с доказателства и за изпълнението на задължението за индивидуализация на недвижим имот с посочване на неговия идентификатор. По тези въпроси молят да се допусне касационно обжалване на определението и то да бъде отменено, като делото бъде върнато за разглеждане на исковете по същество.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице основания за допускане на обжалваният акт до касационен контрол.
С върната на частните жалбоподатели искова молба са предявени искове срещу П. И. Н., [община] и [фирма]. С разпореждане от 30.10.2012 г. първоинстанционният съд е констатирал нередовности на същата и е дал указания за отстраняването им. С молба от 12.11.2012 г. ищците са поискали да бъдат снабдени със съдебни удостоверения за да изпълнят дадените указания, а на 16.11.2012 г. съдът е дал нови указания за отстраняване на нередовности. На 20.11.2012 г. е поискано продължаване на срока за изпълнение на тези указания и съдът е уважил искането за 2 седмици след изтичане на първоначалните срокове, а по молба на ищците е продължил впоследствие срока с още една седмица. Така продълженият срок е изтекъл на 09.01.2013 г. и тъй като нередовностите не са отстранени, първоинстанционният съд върнал исковата молба срещу [община] и [фирма]. Срещу неговия акт е подадена бланкова частна жалба, с която пред въззивния съд не са релевирани конкретни оплаквания. С обжалваното в настоящето производство въззивно определение първоинстанционният акт е потвърден, тъй като в дадените от съда и продължени срокове нередовностите на исковата молба не са отстранени, без да са налице уважителни причини за това.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставените от касаторите въпроси не обуславят определението й. Сезираният с частната жалба съд не е постановил, че първата инстанция не е длъжна да съдейства на ищеца за снабдяване с доказателства. Той не се е занимал с този въпрос, тъй като такъв в производството пред него не е бил поставен. Също така не е разрешил и правният въпрос може ли да се счита индивидуализиран надлежно недвижим имот, чиито идентификатор е посочен от страната по спора. В частната жалба, с която е сезиран, ищците не са формулирали оплакване в тази насока, съответно инстанцията, разглеждаща жалбата, не се е произнасяла относно индивидуализацията на спорните права.
Следователно и двата формулирани от жалбоподателите въпроса са без значение за крайните изводи на инстанцията по същество, а по необуславящи крайното разрешение въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски окръжен съд № 1619 от 28.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 1516/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: