2
Ч.т.д.№ 433/14 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 19.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 11 март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №433 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. С. срещу определение №4775/ 13.11.2013 г. на Окръжен съд-Варна по ч.т.д. №1912/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение №9037 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 7003/12 по описа на Варненски районен съд за прекратяване като недопустимо на производството по иска на частния жалбоподател срещу Технически университет-гр. В. предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК, поради обезсилване с определение от 20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 4618/12 на В. на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Ответната страна не изпраща отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че първоинстанционният съд е действал правилно, като след като е констатирал, че с определение от 20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 4618/12 на В. издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е обезсилена е оставил производството по ИМ по установителния иск без движение с указания на ищеца да посочи изрично, дали преминава към осъдителен иск по общия исков ред или поддържа иска си като установителен, предявен по реда на чл.422 ГПК. Разпореждането е било редовно връчено на ищеца на 05.06.2013 г. . С молба от 06.06.2013 г. ищецът е заявил категорично, че поддържа иска си като установителен по реда на чл.422 ГПК, което е мотивирало съда, с обжалваното пред ОС-Варна определение да прекрати производството по този иск като недопустимо, доколкото с обезсилването на издадената заповед за изпълнение отпада предпоставката за воденето на такъв установителен иск. След прекратяването на производството ищецът е подал нова молба за изменение на иска от установителен в осъдителен и е довнесъл държавна такса. Въззивният съд по частна жалба, подадена от ищеца е счел, че подаването на втората молба след постановяване на обжалваното определение за прекратяване не може да рефлектира върху правилността на това определение и го е потвърдил.
В изложението на основанията за допускане до касация от страна на касатора не се формулира правен въпрос, който да се отнесе към основанията за допускане до касация, съгласно изискването в чл.280 ал.1 ГПК, което само по себе си е пречка за допускане до касационно обжалване/ т.1 от ТР 1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС/, доколкото е недопустимо ВКС да извлича релевантният и значим за спора правен въпрос от оплакванията в жалбата/ с аргумент на по-силното основание-още по- малко от посочената съдебна практика/. Ето защо, не е налице основание за допускане до касация на определение №4775/ 13.11.2013 г. на Окръжен съд-Варна по ч.т.д. №1912/2013 г по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. С. .
С оглед изложеното , настоящият състав на ВКС, ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4775/ 13.11.2013 г. на Окръжен съд-Варна по ч.т.д. №1912/2013 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.