ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213
София, 19. март 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1391 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 2/22.01.2014 на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 2/2014, с което е потвърдено определение № 2510/14.12.2013 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 632/2013 за прекратяване на производството по делото.
Недоволна от определението е касаторката С. Г. П., представляван от адв. С. А. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси които обуславят решението по делото и и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. Й. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Частната касациионна жалба съдържа оплаквания за наличието на пороци – касационни основания по чл. 281 ГПК. В нея обаче не е посочено кои са правните въпроси, които обуславят обжалваното определение. Съгласно т. 1 ТР №1/19.02.2010 ВКС, ОСГТК по гр.д. № 1/2009 посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2/22.01.2014 на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 2/2014.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.