О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 20.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.02.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4267 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД [фирма], гр.София против въззивното определение на Старозагорския окръжен съд № 766 от 11.07.2013 год., по ч.т.д. № 1285 /
2013 год., в частта, с която е потвърдено разпореждането на Старозагорския районен съд от 05.04.2013 год., по гр. д.№ 1490/2012 год. за връщане въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 6364/ 13. 03.2013 год., подадена срещу първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд от 28.01.2013 год., по гр.д.№ 1490/2012 год., поради неотстранена в срок нередовност на същата, изразяваща се в невнасяне на определената държавна такса от 762.00 лв..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 и т.3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за обуславящи крайния изход на делото въпроси на процесуалното право: „При констатирана нередовност на въззивната жалба длъжен ли е съдът да процедира по реда на чл.129 ГПК, като даде подходящ срок за отстраняването и от жалбоподателя, или следва да прекрати производството по жалбата?” и „Следва ли да се изиска удостоверение за актуално състояние на дружеството- ответник, или да се направи справка в електронния сайт на търговския регистър при преценка на местната подсъдност?
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени: определение № 840 от 29.11.2010 год., по ч.т.д.№ 722/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 208 от 25.02.2010 год., по т.д.№ 635/ 2008 год.на ІІ т.о..
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], гр.Стара З. в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, а алтернативно и по основателността на подадената частна жалба, излагайки подробни съображения за отсъствие на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, от категорията, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 ГПК , тъй като жалбоподателят не е отстранил в указания му от съда срок нередовността на подадената от него въззивна жалба, изразяваща се в невнасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на сумата 762.00 лв.
Изложени са съображения, че разпореждането за оставяне без движение въззивната жалба, подадена от [фирма], гр.София срещу първоинстанционния съдебен акт на Старозагорския районен съд от 14.03.2013 год. е редовно връчено на търговеца – ЮЛ по реда на чл.50, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК на 19. 03. 2013 год. чрез счетоводителя Д. П. Я., поради което определеният в съответствие с процесуалната разпоредба на чл.262, ал.1 ГПК срок за въззивника е изтекъл на 26.03.2013 год.. Следователно липсата на представено по делото банково бордеро за внасяне на определената д.т. по сметка на въззивния съд, вкл. до постановяване на разпореждането на Районен съд [населено място] – 05.04.2013 год. е достатъчна, за да обоснове правен извод за процесуална законосъобразност на разпореденото от администриращия въззивната жалба съд връщане на същата обратно на нейния подател.
По отношение на въведеното във въззивното производство възражение на частния жалбоподател [фирма], свързано с редовността на връчване разпореждането на първостепенния съд, в което е обективирано и указанието за внасяне на държавна такса в горепосочения размер, съставът на Старозагорския окръжен съд е счел, че то е неоснователно. Позовал се е на редовно извършеното в хода на производството по делото пред Старозагорския районен съд призоваване на настоящия жалбоподател, като ответник по спора, именно на посочения в исковата молба от 20.02.2012 год. адрес – [населено място], ул. Х.А.” № 1, отразен и в депозирания от него по реда на чл.131 ГПК отговор от 28.03.2012 год. и извършена едва след това в промяна в адреса на управлението му на търговец, вписана по съответната партида на търговския регистър на 26.04.2012 год..
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съд дават основание да се приеме, че първият от поставените въпроси на процесуалното право е неотносим към делото, доколкото констатираната нередовност е по отношение въззивната жалба на [фирма], а не по отношение на исковата молба на насрещната по спора страна, поради което същият не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна обща предпоставка за достъп до касация.
Не се явява значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК за крайния изход на делото е и вторият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, който макар и принципно важен правен въпрос, в разглеждания случай е абстрактно поставен, тъй като видно от приложената по делото разписка / л. 236/, съобщението до настоящия частен жалбоподател е редовно получено именно на посочения в исковата молба и отговора към нея адрес на търговеца, от лице от канцеларията на адресата, заемащо длъжността счетоводител и подписало се за уведомяването без забележки. Отделен в тази вр. е и въпросът, че възражение за местна подсъдност въобще не е било въведено от ответника, вкл. в отговора му по чл.131 ГПК на исковата молба.
При отсъствие на общото основание за допускане на касационно обжалване на обсъждане не подлежат поддържаните критерии за селекция- арг. от т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че при така установените по делото факти съществуващото различие в крайния правен резултат в цитираните от частния касатор съдебни актове и обжалваното въззивно определение е обусловен от различните обстоятелства по делата, а не от различно приложение на чл.50 ГПК, което само по себе си изключва приложимостта на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
От своя страна при наличие на съдебна практика, вкл. задължителна за съдилищата в страната, част от която цитирана и от жалбоподателя, по приложението на конкретната законова разпоредба, която няма обществена и правна необходимост да бъде променена, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не би могло да намери приложение, съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Старозагорския окръжен съд № 766 от 11.07.2013 год., по ч.т.д. № 1285 /
2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: