1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр.София, 20.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1378 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] – [населено място], чрез адв. Е. К., касационна жалба срещу въззивно решение № 792/ 27.11.2013г., постановено по възз. гр. д. № 827/2013 г. на Окръжен съд- [населено място], в частта, с която е отменено решение № 780/26.04.2013 г. по гр. д. № 5011/2012 г. на Русенския районен съд, и жалбоподателят е осъден на основание чл.200 КТ да заплати на Г. С. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3 477.88 лева. В останалата му част, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че касационният контрол на въззивното решение следва да се допусне в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси, уточнени от състава на ВКС, съгласно разрешението по т.1 от ТР№1/2009г. ОСГТК, а именно: 1/ как и от кое обезщетение /за имуществени, или за неимуществени вреди/ следва да се приспадне платеното на пострадалата от трудова злополука работничка застрахователно обезщетение; 2/ може ли съдът да присъди търсената по чл.200 КТ сума, без да определи преди това общо дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди и без да посочи как се извършва приспадането на платеното застрахователно обезщетение. Жалбоподателят поддържа, че разрешаването на тези въпроси е в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и че същите се разрешават противоречиво от съдилищата /представени са копия от съдебни решения/.
Ответната страна Г. Д., в подадения писмен отговор, поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Моли за присъждане на разноските в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд е уважил частично иска на ищцата с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Приел е, че на 08.02.2011 г. Г. Д. е претърпяла трудова злополука по време на работа, в резултат на което е получила счупване на пета метатарзална кост на десния крак, а впоследствие и усложнение – синдром на тарзалния канал вдясно, наложило оперативно лечение. Изяснено е, че периода на временна нетрудоспособност обхваща времето от 08.02.2011г. до 06.11.2011г. Прието е, че ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания, след което същите постепенно са отзвучали. Като е съобразил вида и тежестта на увреждането, причинените на Д. болки, дискомфорт и неудобства, периода на лечение и възстановяване от травмата, съобразявайки принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът е приел, че претенцията за неимуществени вреди е основателна до размера на сумата 7 000 лева. От тази сума, съдът е приспаднал полученото от ищцата застрахователно обезщетение в размер на 3 522.12 лв., съгласно разпоредбата на чл.200 ал.4 КТ и е присъдил разликата в размер на 3 477.88 лева.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /само в тази част решението е предмет на касационно обжалване/, поставените в изложението правни въпроси не обосновават приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
По въпроса следва ли да се приспадне платеното на пострадал от трудова злополука работник застрахователно обезщетение и от кое обезщетение – за имуществени, или за неимуществени вреди – даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със задължителната практика. В решение № 211/29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че приспадането на застрахователното обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от това за имуществени вреди. Работодателят, който прави възражение за приспадане, сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането.
В случая, с отговора си по исковата молба, ответникът е посочил, че с изплатеното застрахователно обезщетение, следва да се намали „дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди”. При обсъждане основателността на претенциите за имуществени и неимуществени вреди, съдът е приел, че искът за имуществени вреди е изцяло неоснователен и го е отхвърлил, а компенсацията с полученото застрахователно обезщетение е извършил с търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
По въпроса – може ли съдът да присъди търсената по чл.200 КТ сума, без да определи преди това общо дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди и без да посочи как се извършва приспадането на платеното застрахователно обезщетение – също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г., е прието, че размера на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. В случая съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че справедливото обезщетение за претърпяните от ищцата болки и страдания е в размер на 7000 лв., като след приспадане на застрахователното обезщетение е присъдил сумата 3 477.88 лева. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика, а обосноваността на изводите му е основание за касационен контрол по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноските в настоящото производство, които възлизат на сумата 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 792 от 27.11.2013г., постановено по възз. гр. д. № 827/2013 г. на Окръжен съд- [населено място], в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул.”” № , представлявано от изпълнителния директор Н. К., на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на Г. С. Д. от [населено място], [улица], област – Р., направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 700 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.