ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 382
София, 20.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5977 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.Г. като процесуален представител на Д. Б. З. от [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 16.ІV.2013г. по в.гр.д. № 42/2013г.
Ответникът по касационната жалба В. Г. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Л.С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Д. Г. К. от [населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 16.ІV.2013г. ПОС е потвърдил решението на В..РС от 17.V.2012г. по гр.д № 10/2012г., с което са отхвърлени предявените от Д. Б.З. срещу Д. и В. Г.К. искове за присъждане на 2000 евро, получени на отпаднало основание /развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.VІ.2008г./, както и на 500 евро неустойка, на мораторна и законна лихви.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че не се е стигнало до сключване на окончателен договор между страните, срок за което не е уговорен; от показания на свидетели е установено, че страните са уговорили продавачите /ответниците/ да уредят отношенията по урегулиране на имота за 10 кв.м от общински имот, че такива действия са предприети и в рамките на разумното технологично време тези отношения са уредени; неоснователно е оплакването на ищеца, че продавачите не са били собственици на имота изцяло – установено е, че се касае само за неуредените регулационни отношения за 10 кв.м; до сключването на окончателен договор не се е стигнало единствено поради поведението на ищеца, който е загубил интерес от сделката и е довел това до знанието на продавачите през м.април 2009г.; при това положение и с оглед изричната уговорка, че при отказ на купувача за сключване на окончателен договор не му се дължи връщане на даденото по предварителния договор, претенцията за това, както и тази за неустойка, са неоснователни.
В изложението на Д. Г.З. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадени му двукратно указания, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса за основанието за прекратяване на предварителния договор в противоречие с практиката на ВКС. В случая били спазени предвидените в чл.87 ЗЗД предпоставки за това – писмена форма, предоставен подходящ срок, предупреждение за последиците от неспазване на срока. Абсолютно необосновано въззивният съд приел, че ищецът е неизправна страна; К. не били изпълнили договора, въпреки добронамереното и търпеливо поведение на ищеца. Според сочената практика при разваляне на предварителен договор дадената авансово сума подлежала на връщане на отпаднало основание. Налице било и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – посочените нарушения и противоречива съдебна практика обуславяли необходимостта от произнасяне на ВКС, което било от съществено значение за развитие на правото по прилагането на съвременните норми на ГПК и ЗЗД. В противен случай необосновано би се преградил пътя за защита на ищеца в исковото производство посредством погрешното тълкуване на процесуалните и материалните норми; налице била необходимост от разкриване на точния смисъл на правните норми чрез коректното им тълкуване с оглед създаване на единна практика и недопускане на процесуални нарушения, засягащи правото на защита на страните в процеса.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, и който е разрешен в противоречие със съдебната практика или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му или в касационната му жалба /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на тези изисквания. В него не са поставени конкретно и ясно процесуалноправните и/или материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по спора. Не се сочи кои са процесуалноправните и материалноправните норми, погрешно тълкувани и приложени от съда, нито необходимост от разкриване на точния смисъл на кои норми е налице. Релевирани в изложението са съображенията на З., обосноваващи твърдението му за наличие на предпоставките по чл.87 ЗЗД за разваляне на предварителния договор и с оглед на това и за връщане на даденото по него. Тези съображения, обаче, по същество представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато. Непосочването на конкретен правен въпрос е пречка за преценка дали произнасянето по него е от значение за изхода на спора по делото, респективно, дали то обосновава твърдяните основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация В. К. следва да бъдат присъдени 200лв. разноски за настоящата инстанция по представените договор за правна защита и съдействие от 18.ІІІ.2013г. и списък на разноските.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, ГО, № 183 от 16.ІV.2013г. по в.гр.д. № 42/2013г.
ОСЪЖДА Д. Б. З. от [населено място] да заплати на В. Г. К. от [населено място] 200лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: