ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392
София, 20. март 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7083 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Врачанския окръжен съд от 09.07.2013 г. по гр.д. № 341/2013, с което е потвърдено решение № 4/31.01.2013 на Мездренския районен съд по гр.д. № 57/2011, с което е прекратен брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, определени са мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето и личните му отношения с другия родител, издръжката на детето, предоставено е ползването на семейното жилище и е постановено съпругата да продължи да носи брачното име.
Недоволен от решението е касаторът Л. А. Н., представляван от адв. О. Т. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда при определяне на мерките относно упражняването на родителските права да изслуша двамата родители и детето, за допустимостта на нови доказателства по брачни дела пред въззивната инстанция, коя е компетентната социална служба да вземе становище по исканите мерки, достатъчен ли е социалният доклад по обичайното местопребиваване на единия родител, задължен ли е въззивният съд да изиска изготвянето на нов социален доклад, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата М. А. Н., представлявана от адв. Г. П. от ВАК я оспорва, като счита, че в изложението към касационната жалба не е изведен ясно правен въпрос, който обуславя решението по делото и по същество счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и е обсъдил всички обстоятелства по делото с оглед висшия интерес на детето.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените претенции са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила по прекратяването на брака, вина за дълбокото му и непоправимо разстройство имат двамата съпрузи, които са се разделили фактически от месец май 2007 г., след като при посещението им при роднини на съпруга в Сирия детето (8-годишно) е останало там за по-дълго време, но след това роднините на бащата са отказали да го пуснат да се върне при родителите си в България. Майката е видяла детето последно през месец май 2011 г., когато то вече е забравило български език. Бащата е приел българско гражданство и след фактическата раздяла е останал да живее в София, а майката – във Враца. През лятото тя работи сезонна работа в Кипър и желае да отглежда детето при своите родители в Горна Оряховица, при които живее през зимата. Притеснена е за живота и здравето на детето предвид водената гражданска война в Сирия.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат също значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че, при определяне на мерките относно упражняването на родителските права, той е задължен да предостави възможност на двамата родители да бъдат изслушани, но не може да постанови принудителното им довеждане в съдебно заседание (касаторът е призован за съдебното заседание пред въззивния съд, но не се явил); съдът е длъжен да изслуша и детето, но само ако явяването му пред съда е осигурено от родителите, като несъдействието на всеки от тях се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото; пред въззивната инстанция по брачни дела са допустими всякакви нови доказателства за противобрачно поведение на насрещната страна, което е станало известно другия съпруг след приключването на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, за противобрачно поведение на насрещната страна, което било известно на другия съпруг преди приключването на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са допустими само новооткрити доказателства, с които страната не могла да се снабди при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото; компетентните социални служби да вземат становище по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето с другия родител са тези по обичайното местопребиваване на детето и на двамата родители, но съдът не изисква социален доклад от социална служба в чужбина, когато в съответствие с приложимия регламент, международен договор или нормите на КМЧП относно международната подведомственост е приел, че е според обстоятелствата по делото той е компетентен да се произнесе по исканите мерки независимо от обичайното местопребиваване на детето; въззивният съд може, но не е длъжен да изиска изготвянето на нов социален доклад.
На ответницата по касацията М. А. Н. следва да бъде присъдена сумата 200,00 лева разноски по делото, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 09.07.2013 г. по гр.д. № 341/2013.
ОСЪЖДА Л. А. Н. от София да заплати на М. А. Н. от Враца сумата 200,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.