4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр.София, 21.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1511 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№507/23.01.2014г. на А. п. – П. срещу Решение №21/14.01.2014г., постановено по възз.гр.д.№1026/2013г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено Решение №1366/15.07.2013г. по гр.д.№ 717/2013г. на ОС – Пловдив. С първоинстанционното решение П. е осъдена да заплати на С. П. П., на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1 500 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК с доводи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР№ 3/2012г. ОСГТК, ТР № 3/2004г. ОСГК, решения по чл.290 ГПК, по въпросите, свързани с: размера на обезщетението за морални вреди; критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД; установяването на причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди; необходимостта, когато се претендират имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, последните да бъдат установени и доказани в процеса, а не презумирани.Тези въпроси, касаторът твърди, че са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика, както и че са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.287 ГПК, не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и от надлежна страна. Същата в частта си, с която се атакува решението на въззивия съд по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 4 000 лева, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280 ал.2 предл.1-во ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая, ищецът е предявил два обективно съединени иска – за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 4 000 лева и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лева. Решението на въззивната инстанция в частта, по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, не подлежи на касационно обжалване, тъй като е под установения от законодателя минимален имуществен праг за достъп до касационен контрол. В тази част касационната жалба като недопустима, следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба в частта, имаща за предмет решението на въззивния съд по претенцията за неимуществени вреди, е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по разгледания иск за неимуществени вреди. Повдигнатите въпроси в изложението не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
В. съд е приел, че образуваното против С. П. наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 НК /кражба/, е продължило кратък период от време – от 20.08.2012г. до 31.01.2013г.; прекратено е с постановление на прокуратурата, поради липса на доказателства; и че за изследвания период ищецът е бил задържан за 72 часа, след което не е имал ограничения на свободата си. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици в личната и социалната сфера на личността, след обстоен анализ и преценка на събраните доказателства, на ищеца е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, като претенцията за разликата до сумата 15 000 лева е счетена за неоснователна, недоказана и е отхвърлена.
Поставените в изложението материалноправни въпроси не обуславят основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
Видно от изложеното, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД, е обусловена от преценката на конкретни факти и обстоятелства. Следователно, размера на паричното обезщетение за морални вреди зависи от особеностите на конкретния случай и за различните случаи той не е еднакъв.
С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство не може да бъде проверявано за необоснованост. Разрешението на формулираните в изложението към касационната жалба правни въпроси, дадено от апелативния съд, е в съответствие с константното тълкуване на приложимия закон в посочените ППВС №4/68, ТР№3/22.05.2004г. на ОСГК на ВКС, включително и с представените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Предвид изложеното, не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№507/ 23.01.2014г. подадена от А. п. – П. срещу Решение №21/14.01.2014г., постановено по въззивно гражданско дело №1026/2013г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено Решение №1366/15.07.2013г. по гр.д.№ 717/2013г. на ОС – Пловдив по предявения от С. П. П. от [населено място], област П., срещу П. на РБ иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 4 000 лева.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по делото в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №21/14.01.2014г., постановено по възз. гр. д. №1026/2013г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено Решение № 1366/ 15.07.2013г. по гр.д.№ 717/2013г. на ОС – Пловдив по предявения от С. П. П. срещу П. на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Определението в частта, с която касационното производство е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС на РБ. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.