О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София 24.03.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 177/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. апелативна прокуратура срещу решение №279 от 04.11.2013 г. по гр. дело №356/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което след като частично е отменено решение №338 от 13.06.2013 г. по гр. дело №81/2013 г. на Плевенския окръжен съд П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Е. В. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ/обн. ДВ, бр.98 от 11.12.2012 г./ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 250 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че на 12.03.2002 г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 282, ал.1 НК. Бил изготвен обвинителен акт и образувано НОХД № 1538/2002 г. на Русенския районен съд, приключило с присъда № 246 от 30.09.2002 г., с която ищецът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено с тригодишен изпитателен срок. Тази осъдителна присъда е потвърдена с решение № 96/30.05.2003 г. по ВНОХД № 23/2003 г. на Русенския окръжен съд. С решение № 221/02.12.2004 г. ВКС на РБ е отменил решението на Русенския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. С решение № 370/17.03.2005 г. по ВНОХД № 580/2004 г. на Р., делото е върнато за ново разглеждане на Русенския районен съд. С присъда по НОХД № 1024/2005 г. Русенският районен съд е оправдал ищеца за извършеното престъпление, която е била протестирана пред Русенския окръжен съд и съответно потвърдена с решение на същия съд № 79/17.03.2006 г. по ВНОХД № 26/2006 г. Тази оправдателна присъда е била протестирана пред ВКС, като с решение № 969/28.11.2006 г. същият съд е потвърдил оправдателната присъда. Наказателното производство е продължило 4 години и 8 месеца. В резултат на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство ищецът е претърпял значителни по обем неимуществени вреди. Бил е притеснен от заплахата да бъде осъден. Накърнено е личното му достойнство чрез медийното разгласяване на обвинението и постановената осъдителна присъда, станали достояние на голям кръг хора. Това е довело и до отлив на приятели, сриване на политическата му кариера, както и невъзможност за развиване на бизнес със С.. Тези негативни изживявания са се отразили на характера и поведението на ищеца, който бил весел и общителен човек, а впоследствие се е изолирал от околните. Ето защо въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от незаконно обвинение е основателен за сумата 10 000 лв. с оглед периода на воденото наказателно производство от 4 години и 8 месеца, удължен и поради подадените два протеста от прокуратурата след постановяване на оправдателната присъда. Размерът на обезщетението е определен и съобразно тежестта на повдигнатото обвинение, за което НК предвижда наказание до пет години лишаване от свобода; наложеното от първа инстанция с първоначалната присъда наказание от 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК, потвърждаването на тази присъда от втората инстанция, както и посочените по-горе негативни изживявания и неблагополучия.
Ответникът по касационната жалба Е. В. К., [населено място], счита същата за неоснователна.
Жалбата е процесуално недопустима в частта и относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 250 лв. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, както и относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ППВС №4/23.12.1968 г., ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №279 от 04.11.2013 год. по гр. дело №356/2013 г. на Великотърновския апелативен съд в частта относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но са решени в съответствие със задължителната съдебна практика.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. П. на РБ е легитимирана да представлява държавата като процесуален субституент във всички случаи по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ като ищецът трябва да получи обезщетение в пълна степен за самостоятелното увреждащо действие на отделните вреди от постановената осъдителна присъда на една или повече съдебни инстанции, която присъда впоследствие е отменена. С постановяването на неправилна осъдителна присъда, дори и когато не е влязла в сила, се потвърждава основателността на обвинението на съответния етап от наказателния процес и се определя наказание. Отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ, независимо от правозащитния орган, който я представлява, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Задължително се преценяват вида и характера на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 2 000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №279 от 04.11.2013 г. по гр. дело №356/2013 г. на Великотърновския апелативен съд в частта и относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. на Р. Б. срещу решение №279 от 04.11.2013 г. по гр. дело №356/2013 г. на Великотърновския апелативен съд в частта и относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 250 лв.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Е. В. К., [населено място], 2 000 лв. деловодни разноски.
Определението в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.