О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр.София, 24.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1100/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Б. С. М., А. С. Х., Р. Х. М. и Д. М. Е. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 2573 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 2349/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 2349/ 2013 г. и по този начин по предявения от А. З. М. против касаторите иск, квалифициран по чл.135 ал.1 ЗЗД, е обявен за относително недействителен договорът, обективиран в нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 210/ 20** г. на нотариус рег.№ ***, с който Б. С. М. и А. С. Х. даряват на Р. Х. М. и Д. М. Е. свой собствен недвижим имот.
Касаторите повдигат процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото, в частност свидетелските показания и при наличие на противоречия между тях да мотивира извода си защо дава вяра на едни и не кредитира други. Считат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на това основание молят касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна А. З. М. оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема становище по наличието на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Делото е образувано по искова молба на А. З. М. с твърдения, че първите двама ответници (Б. С. М. и А. С. Х.) и тяхната майка Н. О. М., сключили с ищцата предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. По-късно Н. М. починала и била наследена от другите двама съдоговорители, но през 2011 г., преди да настъпи падежа за сключване на окончателен договор, те отчуждили имота чрез дарение в полза на свои низходящи (ответниците Р. Х. М. и Д. М. Е.). Ищцата твърди, че с това си действие първите двама ответници я увреждат в качеството й на кредитор по предварителния договор и поради това иска по отношение на нея дарението да бъде обявено за недействително.
За да уважи така предявения иск, въззивният съд обсъдил доказателствата по делото и направил собствени фактически и правни изводи. От правна страна съдът посочил, че ищцата е доказала качеството си на кредитор по предварителен договор за покупко-продажба, че ответниците са се разпоредили с имота, чиято продажба са обещали и че знанието за увреждането се презумира съгласно чл.135 ал.2 ЗЗД. За опровергаване на презумпцията не са събрани достатъчно убедителни доказателства, а обратното доказване винаги трябва да е пълно. Съдът посочил, че от събраните свидетелски показания не може да се приеме за установен фактът, че към момента на извършване на сделката страните не са знаели за увреждането.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. В него не е посочено, че съдът не е длъжен да обсъди свидетелските показания и при наличие на противоречия между тях да мотивира извода си защо дава вяра на едни и не кредитира други, нито съдът фактически се е отклонил от изпълнението на това задължение. Съдът е посочил какви са показанията на свидетелите и е констатирал противоречията между тях, при което е приел, че при наличието на такива противоречия не може да се счете за успешно проведено обратно доказване на презумирания от правилото на чл.135 ал.2 ЗЗД факт. Дали преценката на доказателствата е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. При допускане на обжалването съдът контролира само правните разрешения на въззивния съд и то само доколкото касаторът е формулирал във връзка с тях правен въпрос, който има значението по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 ГПК. В конкретния случай на поставения от касаторите процесуалноправен въпрос съдът не е отговорил, съответно по него обжалването не може да бъде допуснато. Материалноправен въпрос във връзка с приложението на презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД не е формулиран от касаторите и не може да бъде повдиган служебно от касационния съд (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 2573 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 2349/ 2013 г.
ОСЪЖДА Б. С. М., А. С. Х., Р. Х. М. и Д. М. Е. да заплатят на А. З. М. сумата 750 лв (седемстотин и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: