4
определение по гр.д.№ 1120 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 25.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 1120 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И.-Г. срещу решение от 19.09.2013 г., постановено по в.гр.д. № 13550 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение II-А състав, с което е оставено в сила решение от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 8261 от 2007 г. на Софийския районен съд, 55 състав по извършване на делбата в обжалваните части за оценката на възложения по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ недвижим имот и присъденото уравнение на дела в размер на 173 800 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска на И. И. И.-Г. срещу В. И. Ю. за заплащане на извършени в имота подобрения за разликата над присъдения размер от 4 875 лв. до пълния предявен размер от 17 520, 04 лв.
Касаторката твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Счита, че решението противоречи на цитирана от нея задължителна и незадължителна практика на ВКС /т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 511 от 02.06.1993 г. по гр.д.№ 83 от 1993 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Към кой момент се оценява имота- предмет на делбата и 2. По какви цени се присъждат претендираните и направени от единия съделител разноски за делбения имот.
Ответницата по касационната жалба В. И. Ю. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск за делба и по иск с правно основание чл.286 от ГПК /отм./ с цена над 5000 лв.
Не е налице обаче посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от нея правни въпроси, поради следното:
1. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, действителната пазарна оценка на делбения имот се определя към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. Дори когато първоинстанционното решение е обжалвано в частта за присъденото уравнение на дяловете и в частта за заплащане на извършени в делбения имот подобрения, ако не е обжалвано в частта за извършване на делбата чрез възлагането на делбения имот по реда на чл.288, ал.2 или ал.3 от ГПК /отм./ /какъвто е и настоящия случай/, действителната пазарна оценка на делбения имот следва да се определи към момента на постановяване на първоинстанционното решение, защото с това решение е извършена делбата. В този смисъл е и решение № 374 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 1193 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова задължително. Така е определена оценката на делбения имот и в настоящия случай, поради което няма противоречие на обжалваното решение с горепосоченото Тълкувателно решение.
2. Съгласно ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. различно се заплащат необходимите разноски и подобренията. Във въззивното решение съдът е направил разлика между необходими разноски и подобрения: правилно е приел, че претендирните от касаторката строително-ремонтни работи са подобрения, а не необходими разноски /тъй като не било доказано, че извършването им е било необходимо за запазването и съхранението на съсобствения имот и тъй като това не следвало от самия характер на строително-ремонтните работи/ и поради това е присъдил обезщетение за тези подобрения съобразно приетото в ППВС № 6 от 1974 г.: по-малката стойност между действителните разходи и увеличената стойност на вещта. Поради това не е налице противоречие между обжалваното решение и горепосоченото ППВС.
3. Не е налице противоречие с решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Това решение възпроизвежда ППВС № 6 от 27.12.1974 г., на което, както бе посочено по-горе, обжалваното решение не противоречи.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Обжалваното решение не противоречи на решение № 511 от 02.06.1993 г. по гр.д.№ 83 от 1993 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на отменения ГПК. В това решение е прието, че при оспорване констатациите на експертизата за действителната стойност на делбения имот е уместно назначената тричленна експертиза да комбинира участие на специалисти с технически познания с вещи лица по общи експертизи, имащи опит в областта на пазарните цени на недвижимите имоти. Включването в състава на експертизата на вещи лица с опит в областта на пазарните цени на недвижимите имоти е прието за уместно, но не и задължително за съда. Поради това невключването в състава на тройната експертиза по настоящото дело на вещо лице с опит в областта на пазарните цени на недвижимите имоти не може да се приеме за действие, с което съдът е нарушил процесуалните правила или за действие, което води до съмнение относно обективността и правилността на даденото от тази експертиза заключение. Още повече, че за да осигури правилността на заключението на тройната експертиза, всяка от страните по делото е имала процесуалната възможност да включи в състава на експертизата вещо лице с опит в областта на пазарните цени на имотите, от която процесуална възможност не се е възползвала /съставът на тройната експертиза е формиран от едно посочено от съда вещо лице и от две вещи лица, които са били посочени от страните/, а в последствие е имала възможност и да оспори даденото от тези вещи лица заключение за пазарната цена на допуснатия до делба имот, което също не е сторила.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
Ответната страна по жалбата не претендира за направени от нея разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.09.2013 г. по в.гр.д. № 13550 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГО, II-А състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.