О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.02.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2742 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 51 от 22.02.2013 год., по възз.т.д.№ 773/2012 год., с което е потвърдено решението на Шуменския окръжен съд № 138 от 12.10.2012 год., по т. д. № 740/2011 год. за уважаване на предявения от Министерството на земеделието и храните на Р България срещу касатора, като ответник, иск по чл.74, ал.1 ТЗ – за отмяна на решение на ОС на съдружниците, проведено на 28.11.2011 год..
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за крайния изход на делото въпрос на материалното право : „Дали , когато първоинстанционният съд е приел, че синдикът е действал без представителна власт, упълномощавайки лице да гласува в Общото събрание на съдружниците по определен начин, санирането на тези му действия с последващо разрешение на съда по несъстоятелността рефлектират върху редовността на взетото решение?”.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба,отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на доказателствения материал по делото, е приел за доказан въведения с исковата молба порок на взетото решение от Общото събраните на съдружниците в [фирма], /с настоящо наименование [фирма] /, проведено на 28.11.2008 год., изразяващ се в нарушаване на императивната разпоредба на чл.660, ал.2 ТЗ. Изложени са съображения, че с визираната разпоредба законодателят е въвел изискването за изрично разрешение на съда по несъстоятелността при упълномощаване на друго лице с правата на синдика по отношение на обявено в несъстоятелност ТД, поради което отсъства правна възможност за надлежно прехвърляне права на синдика на трети лица, независимо от характера и вида на същите. Следователно участието на съдружника „Г. П.”О./ н/ в процесното ОС, чрез представителя му Т. Д., за упълномощаването на който от страна на синдика М. Б. липсва разрешение на съда, е нередовно и не може да породи целените с него правни последици и това от своя страна води и де недействителност на взетото решение за продажба на собствен на ответника – капиталово ТД, недвижим имот.
Позовавайки се на императивно въведената забрана и на момента на извършените правни действия – участие в работата на процесното ОС от съдружника „Г. П.” О./ н/ въззивният съд е преценил като ирелевантно за ненадлежното представителство на същия, както и за саниране на вече взетото решение даденото занапред от Ш. с определение № 583/29.10.2012 год., по т.д.№ 717/2003 год. разрешение на синдика М. Б. за упълномощаване Т. Д. с правата си да представлява ЮЛ в общото събрание на [фирма], [населено място].
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като значим за крайния изход на делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата основана предпоставка за допускане на касационно обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия се явява поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и липсата на съдебна практика.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС визираният критерий за селекция е налице тогава, когато произнасянето по значим за изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено от непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или от необходимост да бъде изоставена формираната неправилна практика по приложението на закона или макар и правилна създадената при други обществено икономически отношения и законодателство съдебен практика се нуждае от осъвременяване. В случая, освен, че касаторът въобще не е навел подобни доводи, то предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 660, ал.2 ТЗ е ясна и не съществува вътрешно противоречие, което да налага изясняване на съдържанието чрез корективно тълкуване, изключва приложимостта на поддържаното селективно основание.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че е ноторно, че съдебният акт на съда по несъстоятелността, в който е обективирано процесното разрешение няма обратно действие, т.е. поражда правните си последици от момента на влизането му в сила.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите, предвид разпоредбата на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 51 от 22.02.2013 год., по възз.т.д.№ 773/ 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: