ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 412
София, 25.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6272 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Е. З. като процесуален представител на СОУ „С.с. К. и М.” [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 05.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 630/2013г.
Ответникът по касационната жалба И. Г. В. от [населено място] могили в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат П. И. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 05.VІІ.2013г. Р. е потвърдил решението на Русенския РС от 19.Х.2012г. по гр.д № 4288/2012г., с което са уважени предявените от И. Г.В. срещу С. „С.с. К. и М.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор” на ответното училище със заповед от 02.ІХ.2008г. на основание чл.325 т.2 КТ – поради неявяването му да заеме длъжността, на която е възстановен, в срока по чл.345 ал.1 КТ, е незаконно. Решението за възстановяване на работа е влязло в сила с постановяването на 24.VІ.2008г. на решение от ВКС І ГО, делото е върнато на Р. на 09.ІХ.2008г., на 28.VІІІ.2008г. ищецът е подал молба-заявление за възстановяване, Р. не е изпратил уведомление до ищеца за възстановяването му на работа, пълномощникът му е подал молба за издаване на препис от решението на ВКС още на 08.VІІ.2008г., но няма данни да го е получил, нито дали и в кой момент това решение е станало известно на ищеца; извод за момента на узнаването не може да се изведе от твърденията на ищеца в исковата молба, че е получил препис от решението в деловодството на ВКС, без да е посочил кога това е станало; с оглед на това началният момент на узнаването за възстановяването на работа е 29.VІІІ.2008г., при което не е налице основанието, на което уволнението е извършено.
В изложението на СОУ „С.с. К. и М.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че след като адресатът лично е получил препис от решение на съда, връчено му от служител на съда, и в който документ са материализирани произтичащите от това права и задължения на страната, които са му станали известни, не е необходимо изпращането на второ изрично съобщение от съда, в какъвто смисъл било решение на ВКС по гр.д. № 1048/2009г. ІV ГО; ищецът не оспорвал, че от влизането на решението в сила до подаването на заявление за постъпване на работа са изминали повече от 2 месеца, претенцията си за отмяна на уволнението основава на твърдението, че по отношение на него срокът по чл.345 ал.1 КТ не е изтекъл, тъй като не е получавал от съда нарочно съобщение за възстановяването му, в същото време самият ищец не оспорва, че той лично се е снабдил с копие от решението от канцеларията на ВКС. Поставят се въпросите: 1. налице ли е злоупотреба с право от страна на ищеца, който сам твърди в исковата молба, че се е снабдил с препис от решението още в касационната инстанция, а впоследствие оспорва да му е връчван такъв препис; 2. налице ли са съмнения за нарушение на административно производствените правила при издаването на препис от решението, след като нито върху първата молба вх. № 87935/08.VІІ.2008г., последвана от заявление за постъпване на работа, нито по втората подадена извън всякаква логика молба за препис от решението вх. № 49750/13.Х.2008г., дори след прекратяването на трудовото правоотношение, няма отбелязване на дата на получаването на препис от решението, които въпроси били от значение за развитие на правото и за точното му приложение.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, и който е разрешен в противоречие със съдебната практика или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му или в касационната му жалба /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай поставените два въпроса не са обуславящи изхода на спора по делото. В атакуваното решение липсват изводи както относно злоупотреба с право на ищеца, така и относно пропуски в съдебно-деловодната система при получаване на преписи от документи. Тъй като такива оплаквания касаторът е заявил във въззивната си жалба, относимият въпрос, който той следваше да посочи като основание за допускане на касационно обжалване, е процесуалноправен – за задължението на въззивния съд да подложи на преценка всички наведени пред него оплаквания. Това обаче касаторът не е сторил, а, както вече бе посочено, този въпрос не може да бъде взет предвид от настоящата инстанция служебно.
Няма произнасяне от въззивния съд и по въпроса, уточнен от съда, необходимо ли е изпращането на изрично съобщение от съда по чл.345 ал.1 КТ, ако възстановеният лично е получил препис от решението за възстановяване на работа. Решаващият извод в тази връзка в атакуваното решение е, че не е установено ищецът да е узнал за решението за възстановяването му преди 29.VІІІ.2008г. и че с оглед на това към момента на уволнението срокът по чл.345 ал.1 КТ не е бил изтекъл, произнасянето по което също не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 530 от 05.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 630/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: