О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София 25.03.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 592/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Ч., [населено място], подадена от адвокат Д. В., срещу решение №503 от 01.11.2013 г. по гр. дело №743/2010 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 540 от 18.06.2013 по гр. д. № 2819/2012г. на Врачанския районен съд и жалбоподателката е осъдена да заплати на Ж. Б. К. и Й. М. К. сумата 6356.44 лв., получена на отпаднало основание – развален договор за поръчка от месец ноември 2011 г. за закупуване на лек автомобил. Въззивният съд е приел, че с иска по чл.55, ал.1 ЗЗД се претендира връщане на нещо, което е дадено на ответника. В тежест на ищеца е да докаже даването и отпадане на основанието, на което е дадено. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил паричната сума. В случая е установено по безспорен начин получаването от ответницата на процесната парична сума. Оспорва се единствено основанието за получаването на парите като се правят предположения, че то може да е свързано и с други правоотношения между страните.
Ответниците по касационната жалба Ж. Б. К. и Й. М. К., двамата от Б., не са заявили становище.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за разпределението на доказателствената тежест при иска по чл.55, ал.1 ЗЗД и дали ищецът трябва да установи основанието за извършеното плащане. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №503 от 01.11.2013 год. по гр. дело №743/2010 г. на Врачанския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно задължителната съдебна практика. Според решение №29 от 28.03.2012 г. по гр. дело №1144/2010 г. на ВКС, IV г.о. искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание /отделното уреждане на последиците на недействителността в чл. 34 ЗЗД е имало смисъл, когато те са били различни в различните хипотези на нищожност и унищожаемост/. Втората и третата хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува /осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката/, искът е неоснователен.
В обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №503 от 01.11.2013 г. по гр. дело №743/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.