О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София 25.03.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 280/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. Д. А. и Д. С. А., двамата от [населено място], подадени от пълномощника им адвокат З. Ж., срещу решение №359 от 23.09.2013 г. по гр. дело №512/2013 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №25 от 10.04.2013 г. по гр. дело №4416/2012 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение са обявени за недействителни на основание чл.135 ЗЗД по отношение на [фирма], два договора за дарение на недвижими имоти – ниви, оформени с нотариален акт № №*** от 10.03.2011 г., т.**, рег. №****, нот.д. №159/2011 г. и с нотариален акт №*** от 10.03.2011 г., т.** , рег.№****, нот.д. №155/2006 г. Въззивният съд е приел, че по договор за паричен заем от 16.02.2009 год. и анекси към него ищецът е предоставил на Д. С. А. първоначално 50 000 евро. Впоследствие заемната сума е била увеличена с 50 000 евро. Заемателят е поел задължение да върне парите до 16.02.2011 г. С договорите за дарение от 10.03.2011 г. Д. С. А. е дарил на Р. Д. А., негова майка, процесните имоти. Въз основа на заповед за изпълнение № 829 от 31.03.2012 г. по ч.гр.д.№1132/2012 г. на Варненския районен съд, на ищеца е бил издаден изпълнителен лист срещу дарителя за сумите 100 000 евро, 21 560 евро- договорна лихва, 70 900 евро – неустойка, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело като по него няма постъпили плащания. Търговското дружество – ищец е титуляр на парично вземане по отношение на ответника Д. С. А., т.е. кредитор по смисъла на разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Твърденията на ответниците по иска, че посочените по-горе вземания не съществуват, не могат да бъдат преценявани в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Съобразно задължителната практика на ВКС правоотношенията, от които произтичат вземанията, не са предмет на делото и съдът по П. иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва същата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това допустими ли са в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД възраженията на ответника-длъжник срещу вземането на ищеца, когато последният се легитимира като кредитор със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Считат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №359 от 23.09.2013 год. по гр. дело №512/2013 г. на Добричкия окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателите въпроси обуславят крайното решение, но те не са значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е постановил решението си съобразно задължителната съдебна практика. Според решение №639 от 06.10.2010 г. по гр. дело №754/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение №522 от 15.07.2010 г. по гр. дело №171/2009 г. на ВКС, IV г.о. кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане. Последното може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Само когато иск по чл.135 ЗЗД е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по иск с правно основание чл.135 ЗЗД дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само П. иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по иска с правно основание чл.135 ЗЗД и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Той нито може да спре производството по П. иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по П. иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №359 от 23.09.2013 г. по гр. дело №512/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.