3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София, 26.03.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№514 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 29.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 553/2013 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
С обжалваното решение, състав на окръжен съд е приел, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за наем, по силата на който [фирма] е наемател на недвижим имот, предоставен за ползуване от наемодателя – Е. с. на [жилищен адрес] находящ се в [населено място], [улица]. Договорът за наем е бил подписан от праводателя на [фирма] за наемател и от председател на Управителния съвет на етажната собственост за наемодател, като представителната власт на последния се е установила по делото от представения протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици, на който е взето решение да се сключи подобен наемен договор, като изрично е налице упълномощаване на управителя за сключването на договора. Съдът е приел, че договора е сключен за срок от три години, като при липса на изрично волеизявление на страните по договора, както е предвидено в него, срокът на действие се продължава за още три години – до 12.05.2014 година. Безспорно е било между страните, че ответникът не е заплащал наемната цена за исковия период, като я е заплащал на други лица, предвид сключен т.н. „анекс” към договора наем с тези трети на правоотношението лица. По изложените съображения и наличието на действителни облигационни правоотношения между страните, съдът е приел иска за основателен за исковата сума.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, относими към приложението на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Сочените правни въпроси относно приложението на разпоредбата на чл.23 ЗУЕС са неотносими към спора, доколкото въззивния съд не се е произнесъл по възражения в тази насока, доколкото такива не са били направени нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, поради което съдът не е дължал произнасяне, което от своя страна води до неоснователност на доводите в изложението в тази насока. За пълнота следва да се отбележи, че договорът за наем е сключен преди влизането в сила на ЗУЕС /в сила от 01.05.2009 г./, при действието на ПУРНЕС /договора за наем е сключен на 12.05.2008 г.
Втория правен въпрос е относно предвиденото в договора продължаване срока на действие, след изтичането на срока за който е договорен, както и представлява ли това заобикаляне на разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД и нищожна ли е тази клауза. На първо място, така поставен, правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото възражение в подобен смисъл не е правено от ответника по делото в процесуалните срокове за това. На следващо място, по този въпрос е налице задължителна съдебна практика и то представено именно от касатора, обективирана в решение № 541/06.02.2012 г. по гр.д.№ 810/2010 г. на ВКС, ІV гр.отд., постановено по реда на чл.290 ГПК. С това решение, ВКС е приел, че така сключен, договорът не е нищожен по отношение на клаузата, предвиждаща действие на договора за наем над тригодишен срок, като след изтичането на този тригодишен срок може да продължи да обвързва страните като безсрочен. Наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос, липсата на противоречие от страна на възприетото от въззивния съд по този правен въпрос, както и липсата на възражение в тази насока по делото от касатора в настоящото производство, водят до липса на касационно основание по чл.280 ГПК /касаторът не е посочил на кое от основанията се позовава/.
Сочи се и процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да даде правна квалификация на претендираните от ищеца права, както и на направените от ответника възражения, като не се сочи в каква насока съдът е процедирал или се е произнесъл по тези правни въпроси при наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 553/2013 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.