4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6828 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. С., против въззивното решение № 161 от 29 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1391 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено решение № 336 от 9 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 1106 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2011 г. за отхвърляне исковете на Н. против П. А. П. и Д. А. Й., двамата от [населено място], за присъждане на сумата от 75000 лева по равно, или по 37500 лева всеки от ответниците, дължима като дадена по нищожен поради липса на форма договор за покупко-продажба на недвижим имот, и за мораторна лихва от 1 юни 2010 г. до завеждането на иска в размер на 11970,36 лева или по 5985 лева от двамата ответници, и евентуалните искове за присъждане на сумите от 4261,65 лева главница и 800,18 лева мораторни лихви за периода 1 юни 2010 г. до завеждането на иска, дължими от Д. А. Й., и присъждане на сумите от 70709 лева главница и 11285,31 лева мораторни лихви за периода 1 юни 2010 г. до завеждането на иска, дължими от П. А. П., като дадени по нищожен поради липса на форма договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се неправилност на изводите на съда за липса на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, тъй като е налице недължимо извършено от ищцата плащане спрямо ответниците и неполучаване на насрещна престация срещу получената сума, като представеното писмено доказателство за това не е оспорено от ответниците по отношение на неговия размер. Заявено е, че при обстоен анализ на представените доказателства се установява предаването на сумата на ответниците, като една част от тях са превеждани по банков път, а друга част са давани на ръка, а и това обстоятелство е обективирано в подписаната от ответниците разписка. Неоснователно се приема от съда, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като е осъществено разместване на имуществени блага при неосъществено основание. Поддържа се неправилно възприемане на доводите на първата инстанция по доказателствата и на заключението на съдебната експертиза относно състоянието на [фирма]. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК по поставения правен проблем за квалификацията на иска.
Ответниците П. А. П. и Д. А. Й. – двамата от [населено място], не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема за установено предаването от ищцата на ответника П. на сумата от 75 хиляди лева за периода 1 октомври – 1 ноември 2009 г. като капаро – част от общо дължимата сума от 62600 евро, дадена за строителство на апартамент, отразено в декларация с нотариална заверка на подписа на ответника П. в качеството му на едноличен собственик и управител на [фирма], докато ищцата поддържа даването на сумата на двамата ответници в качеството им на физически лица и собственици на недвижимия имот, в който предстоял строеж на жилищна сграда. Сочи се тезата на ищцата, че договорът между страните е сключен устно, не в предвидената от закона форма, поради което е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, и затова плащането от страна на ищцата е извършено при начална липса на основание. При анализа на събраните доказателства съдът заключава, че между ищцата и ответниците като физически лица не е било налице каквото и да било облигационно отношение – не е постигнато съгласие по съществените елементи на договора за продажба (не се установява уговорка за закупуване на апартамент № 7), а според доказателствата не е опровергано съдържанието на декларацията за преддоговорни отношения на ищцата с дружеството, като липсва и валиден предварителен договор – не е подписан такъв, защото страните не постигнали съгласие за цената на имота и неустойките. Като краен извод е посочено, че поради липсата на договор между ищцата и ответниците, не следва да се обсъжда твърдението в исковата молба за нищожност на такъв договор поради неспазване на необходимата по закона форма. Апелативният съд приема да не дава отговор на твърденията за плащане на сумата на неосъществено основание, както и за обогатяване на ответниците и обедняване на ищцата, тъй като те се отнасят до непредявени искове.
К. съд намира, че касационното обжалване не следва да се допуска по поставения от касаторката правен въпрос.
Заявено е, че при произнасянето си съдът не е извършил проверка за правната квалификация на предявения от касаторката иск, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които тя основава правото си, и по задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба. По същината си правният въпрос е по задължението на въззивния съд да даде вярна правна квалификация на предявения иск, както и да се произнесе по правния спор, с който е бил сезиран. В случая главният, решаващ извод на въззивния съд, след преценка на доказателствата по спора, е, че между страните като физически лица не е възникнала каквато и да е договорна връзка, поради което не може да се обсъжда твърдението на ищцата за нищожност на договора поради неспазване на изискуемата от закона форма. Следователно, правен въпрос е следвало да бъде отправен именно към основното заключение на въззивния съд. Съобразно изложеното разбиране за липса на договорна връзка, дали от ищцата ще се твърди липса на форма на договора, или осъществено плащане на неосъществено основание, е без значение, след като се приема липса на такава връзка. По същата причина съдът изобщо не е обсъждал и доводите за обогатяване на ответниците и обедняване на ищцата, тъй като искът в тази хипотеза е съвсем различен и предпоставките за уважаването му са различни от тези по настоящия спор.
На последно място, не може да се поддържа, че съдът е разгледал различен иск от предявения, тъй като ищцата изрично е посочила на стр. 4 от исковата си молба, че дадената от нея сума в размер на 75 хиляди лева й се дължи обратно от ответниците поради липса на основание за нейното получаване – нищожност на сключения между страните договор за покупко-продажба поради липса на предписаната за това писмена форма. Това виждане на ищцата за правното основание на нейния иск е повторено от процесуалния й представител и в писмените бележки пред първата инстанция – л. 18 от писмените бележки, а във въззивната жалба се поддържа, че ако плащането без основание е само частично доказано за посочените суми по три банкови превода, съдът би трябвало да уважи иска само за тях, е не да го отхвърли изцяло. Едва във втората въззивна жалба (след „оттеглянето” на пълномощията на адв. С. В.) е посочено (и преповторено след това в писмените бележки пред въззивния съд), че правното си основание искът намира в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и безспорно се установява обогатяване на ответниците и обедняване на ищцата, като това разместване на имуществени блага е реализирано при неосъществено основание, тъй като ищцата е предоставила сумата на ответниците, за да получи насрещна престация. Дори обаче подобно позоваване да беше сторено своевременно, като се изложат и обстоятелства по посочените основания – чл. 55, ал. 1, пред. второ и чл. 59 ЗЗД, отново следва да се има предвид главния извод на съда – липсва договор между ищцата и ответниците като физически лица, и предаването на съответната сума е станало не на физическите лица, а на дружество. Затова не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по твърдението за непроизнасяне от страна на въззивния съд по предявен иск.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 161 от 29 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1391 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: