4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 01.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7080 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Л. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. М., против въззивното решение № 797 от 30 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 109 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г., с което е потвърдено решение № 4115 от 14 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 16546 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2011 г. за осъждането на С. да заплати на М. С. И. от [населено място] обезщетение от 6000 лева за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинена му средна телесна повреда от С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта 24 октомври 2010 г., и в полза на И. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, тъй като действително касаторът е извършил престъпление, но пострадалият И. е пострадал при изпълнение на служебните си задължения като охранител в [фирма], поради което исковите претенции следва да бъдат насочени към работодателя, при който ищецът е работил към датата на деликта. Поддържа се, че за ищеца е налице трудова злополука, и работодателят е задължен по силата на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд да застрахова работниците за своя сметка за рисковете „професионално заболяване” и „трудова злополука”, когато те работят на рискови работни места или професии, определени от Министерския съвет, а професията „охранител” е сред тези професии. Оспорва се пасивната процесуална легитимация на касатора, тъй като лицето, записано в присъдата и касатора са с различни единни граждански номера. Ако на ищеца е заплатено обезщетение за трудова злополука, изплатеното обезщетение следва да се приспадне от присъденото по настоящия спор. Заявено е, че начинът на определяне на размера на обезщетението е неясен, и е нарушен принципът на справедливост, тъй като ищецът е напълно възстановен, а и са му били необходими средства само за закупуване на шина, и размерът на средствата за рехабилитация е останал недоказан. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3 ГПК, се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените правни въпроси.
Ответникът М. С. И. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът сочи сключеното между касатора и прокуратурата влязло в сила споразумение, според което касаторът е извършил по хулигански подбуди описаното деяние, като споразумението е задължително за гражданския съд по смисъла на чл. 300 ГПК за това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди при трайно затрудняване на движенията на долен крайник за около 4-5 месеца, причинени болки със силно изразен характер, наложителна операция и артроскопия, частично премахване на увредения менискус и почистване на ставата. Прието е, че травмата е предизвикана не по повод и във връзка с изпълнението на служебните задължения на ищеца, а по хулигански подбуди, като тези факти са били безспорно установени в наказателното производство и са били признати от дееца.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси.
Първите два въпроса – задължителна ли е за гражданския съд грешна присъда, т.е. присъда с грешни данни за осъдения (рождена дата и ЕГН), съответно неясен деец, и следва ли гражданския съд да изследва въпроса за идентичност на лицето, в конкретното дело ответника и осъдения, при направени възражения по делото, че липсва пасивна процесуална легитимация, т.е., че касаторът не е лицето, което е осъдено, не обосновават допускане на касационното обжалване. Посочените правни проблеми, след необходимата им конкретизация от страна на касационния съд, биха могли да доведат до допускане на касационното обжалване само в случай на еднозначна позиция от страна на ответника по делото, че той не е извършител на деянието, следствие на което са претърпените от ищеца вреди. В съдебната практика константно се приема, че физическото лице се индивидуализира чрез трите му имена и единния граждански номер, който съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица, чрез който те се определят еднозначно. Съдът е длъжен в решението да установи активната и пасивна материалноправна легитимация по отношение на страните по делото и правния спор. В случая с отговора на исковата молба процесуалният представител на касатора е посочил, че за извършеното престъпление на С. е наложено наказание по НК, а възражението му по пасивната легитимация по спора касае твърдението, че искът не е следвало да бъде насочен спрямо него, а спрямо работодателя на ищеца, тъй като ищецът престира труд в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му като охранител в дружество, и дори да има инциденти като описания в исковата молба, ищецът трябва да предяви иска към работодателя. Същото възражение е сторено и като оплакване срещу първоинстанционния съдебен акт във въззивната жалба. Спорът е въведен едва в съдебното заседание пред въззивния съд с твърдението, че влязлото в сила споразумение между ответника и прокуратурата не може да обвърже гражданския съд, тъй като отразеното в него ЕГН е различно от действителното такова на ответника. Не е било спорно изобщо обаче както авторството на деянието, така и обстоятелството, че именно касаторът е сключил съответното споразумение с прокуратурата. Затова и твърденията, съдържащи се във въпросите, за неяснота по отношение на дееца, както и за това, че касаторът не е осъденото лице, не съответстват на заетите от страните становища в съдебното производство.
На последно място, не е ясно в какъв контекст се поставя въпросът за приложимостта на практиката на наказателната колегия на ВКС, когато делото е за обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от престъпление. Затова не може да бъде преценена и относимостта на въпроса към конкретните правни разрешения, дадени от въззивния съд в обжалваното решение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 797 от 30 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 109 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: