О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 01.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1371/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Т. Т. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 502 от 15.11.2013 г. по гр.д.№ 1045/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 359/ 2013 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на З. Й. К. сумата 7 500 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 16.06.2012 г.
За разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв с обжалваното решение искът е отхвърлен, като предвид липсата на жалба от страна на ищеца К., в тази част въззивното решение следва да се счита влязло в сила.
Касаторът повдига материалноправните въпроси кои са релевантните обстоятелства, които следва да се обсъдят от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД; и явява ли се съпричиняването на вредите от страна па пострадалия основание за намаляване на размера на дължимото обезщетение. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, при наличие на противоречива практика, а също така, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на обжалването.
Ответната по касация страна З. Й. К. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че касаторът се е признал за виновен и съдът е одобрил споразумение между защитника му и прокурор, според което при побой е причинил средна телесна повреда на ищеца на 16.06.2012 г. Съдът установил, че в резултат на действията на касатора ищецът получил счупване на осем ребра, трайно било затруднено движението на снагата му, както и че изпаднал във временно опасно за живота състояние, поради излив на кръв в гръдната кухина. Продължителен период от време ищецът не можел да се придвижва самостоятелно, нуждаел се от чужда помощ. Имал затруднено дишане и се наложило да търпи рехабилитацонни процедури. Като отчел периодът на възстановяване и интензивността на търпените болки и страдания, съдът посочил, че адекватното обезщетение за тях е парично в размер 7 500 лв.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция формулираният от касатора материалноправен въпрос за значението на съпричиняването относно размера на дължимото обезщетение за вреди от деликт не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е установил наличие на съпричиняване, а в производството по чл.288 ГПК не могат да се установяват факти, различни от възприетите в обжалвания акт. Касационната инстанция контролира само правните разрешения на въззивната (и то само доколкото касаторът е формулирал в тази насока релевантен въпрос по чл.280 ГПК), но не може да установява различно фактическо положение. При положение, че по делото няма констатации за съпричиняващо поведение от страна на ищеца, правният въпрос какво би било значението на такова съпричиняване е без значение за крайните изводи на инстанцията по същество и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Що се касае до релевантните обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, той обуславя въззивното решение, но по него няма противоречива практика, не е разрешен в противоречие с практика на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., противоречива съдебна практика има когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин във влезли в сила съдебни решения, като доказването на това обстоятелство е в тежест на касатора. По делото не са представени доказателства в тази насока, поради което не може да се приеме наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, защото (съгласно цитираното тълкувателно решение), въпросът би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото ако по него няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна. Тези предпоставки не са налице, тъй като относно релевантните обстоятелства за размера на обезщетението за неимуществени вреди има задължителна практика, установена с ППВС 4/ 1968 г. Практиката трайно се съобразява с дадените в него указания и при определяне на размера на обезщетението се обсъждат като релевантни всички конкретни обстоятелства, установени във връзка с посегателството срещу ищеца и негативният ефект върху живота му. Въззивното решение е съобразено с тази практика, като при определяне на размера на обезщетението са обсъдени тежестта на уврежданията на здравето на ищеца, продължителността на негативните преживявания и възстановителният период, силата на търпените болки и страдания. Поради това обжалваното решение е постановено в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС и не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 502 от 15.11.2013 г. по гр.д.№ 1045/ 2013 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: