5
определение по гр.д.№ 1482 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 04.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 1482 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Я. М. срещу решение № VI-153 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 1380 от 2013 г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 105 от 28.05.2013 г. по гр.д.№ 496 от 2009 г. на Районен съд- Поморие и вместо нето е постановено решение за осъждане на А. Я. М. на основание чл.109 от ЗС да прекрати своите неоснователни действия, пречещи на ищците Л. Д. Я. и Е. И. И. да упражняват правото си на собственост върху трети и тавански етаж от сграда, находяща се в [населено място], обл.Бургаска, [улица], като възстанови достъпа на ищците чрез прохода до комуникациите на жилището им и премахне изградената масивна стена на входа на прохода, намиращ се между стълбищната клетка на ищците и външната стена на приземния етаж от жилището на ответницата.
К. твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочената от нея задължителна практика на ВКС /т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 361 от 25.09.2012 г. по гр.д.№ 1626 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 488 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 364 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 152 от 2010 г. по гр.д.№ 1459 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 1459 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1720 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 816 от 07.07.2011 г. по гр.д.№ 2028 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Пред въззивната инстанция могат ли да се предявяват нови искове или да се изменя иска по страни, основание или петитум, 2. Чия собственост е построеното над обема на учреденото право на строеж, ако то не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост съобразно строителните правила и норми, 3. Могат ли да се придобиват по давност общи части на сграда- етажна собственост, 4. Длъжен ли е собственикът да търпи строеж, осъществен без разрешение или в отклонение на даденото разрешение, когато този строеж е нетърпим от закона.
Ответниците по касационната жалба Л. Д. Я. и Е. И. И. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна /ответник по иска/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск с цена на иска над 5 000 лв.
За да постанови решението си за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да възстанови достъпа на ищците чрез прохода до комуникациите на жилището им и премахне изградената масивна стена на входа на прохода, намиращ се между стълбищната клетка на ищците и външната стена на приземния етаж от жилището на ответницата, въззивният съд е приел, че спорното помещение, в което се намират водомерните възли на двете страни, се е формирало като такова в резултат на извършеното през 1984 г. пристрояване на съществуващата сграда на ответницата. От заключението на експертизата било установено, че при това пристрояване заедно със стълбищната клетка са били пристроени още три помещения, включително и процесното. В архитектурния и конструктивния проекти на сградата такова помещение било предвидено, като то се заключавало между съществуващия зид на старата сграда и пристроеното стълбище /отклоненията от архитектурния проект касаели другите две помещения, които се владеели от ответницата, но които не са предмет на спора по настоящото дело/. Поради това съдът е приел, че строителството на спорното помещение е реализирано съобразно предвижданията на архитектурния проект и в обема на учреденото на ищците право на надстрояване и пристрояване. В резултат на това надстрояване и пристрояване още през 1984 г. била възникнала етажна собственост. Тъй като процесното помещение е било предназначено да обслужва жилищата и на ищците и на ответницата /в него се намирали водомерните възли на жилищата на двете страни по делото, спирателния кран на жилището на ищците, частично мръсната канализация на жилището на ответницата, като подход към това помещение имало както от жилището на ответницата, така и за ищците от врата откъм двора/, то това помещение било обща част на етажната собственост по предназначение. Поради това съдът е приел, че предприетите от ответницата без съгласието на ищците действия по зазиждане на външната врата на това помещение и препятстване достъпа на ищците до него са неоснователни действия, с които се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежаваното от тях жилище в сградата-етажна собственост.
Това решение не противоречи на практиката на ВКС по посочените от касаторката правни въпроси: .
1. По първия правен въпрос /пред въззивната инстанция могат ли да се предявяват нови искове или да се изменя иска по страни, основание или петитум/ в т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и в решение № 361 от 25.09.2012 г. по гр.д.№ 1626 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че пред въззивния съд не могат да се предявяван нови искове, нито да се изменя предявения иск. Приетото в обжалваното решение не противоречи, а напълно съответства на горепосочената практика на ВКС: въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищците Л. Д. Я. и Е. И. И. да упражняват правото си на собственост върху трети и тавански етаж от сграда-етажна собственост, находяща се в [населено място], обл.Б., [улица], като възстанови достъпа на ищците чрез прохода до комуникациите на жилището им и премахне изградената масивна стена на входа на прохода, намиращ се между стълбищната клетка на ищците и външната стена на приземния етаж от жилището на ответницата. Иск между същите страни и с такова основание е бил предявен още с исковата молба, а изменение на петитума на този иск е била допуснато по молба на ищците от 27.09.2010 г. с определение на първоинстанционния съд в срока по чл.214, ал.1 от ГПК /първото по делото редовно съдебно заседание, проведено на 19.12.2012 г./. Друго изменение на иска или предявяване на нови искове пред въззивния съд не е правено.
2. Вторият правен въпрос /чия собственост е построеното над обема на учреденото право на строеж, ако то не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост съобразно строителните правила и норми/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който може да е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: съдът не е приел, че процесното помещение е построено извън обема на учреденото право на строеж. Напротив, въз основа на уговореното в договора за замяна, по силата на който е учредено правото на надстрояване на ищците- нотариален акт № 298 от 27.12.1983 г. /че се учредява право на надстрояване на трети етаж на сградата, което ще се реализира по одобрения архитектурен проект/ и с оглед на това, че процесното помещение е било предвидено като такова в архитектурния и конструктивния проект за надстрояване на сградата, съдът е приел, че строителството на това помещение е реализирано съобразно предвижданията на архитектурния проект и в обема на учреденото на ищците право на надстрояване и пристрояване.
3. Третият правен въпрос /могат ли да се придобиват по давност общи части на сграда- етажна собственост/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото не е част от предмета на спора по делото: ответницата не е заявила възражение за придобиване по давност на процесното помещение- обща част на етажната собственост в предвидения в ГПК преклузивен срок /нито с отговора на исковата молба от 02.08.2010 г., нито в отговора на молбата за изменение на иска от 05.10.2010 г./, поради което и съгласно чл.133 от ГПК съдът не е бил длъжен да се произнася по такова възражение /дали ответницата е придобила по давност спорното помещение- обща част на етажната собственост/.
4. Четвъртият поставен правен въпрос /длъжен ли е собственикът да търпи строеж, осъществен без разрешение или в отклонение на даденото разрешение, когато този строеж е нетърпим от закона/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като в обжалваното решение не е прието, че спорното помещение е строеж, осъществен без разрешение или в отклонение на даденото разрешение, а напротив- прието е, че това помещение е изградено съобразно одобрения архитектурен проект на сградата и в обема на учреденото право на надстрояване и пристрояване.
Поради всичко гореизложено и тъй като касаторката не е посочила други правни въпроси и друга практика на ВКС или на други съдилища в страната, на която обжалваното решение да противоречи, касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-153 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 1380 от 2013 г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.