ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 518
София, 10.04.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5552 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С.Р. като процесуален представител на Б. н.т. /Б./ срещу въззивното решение на СГС от 22.ІV.2013г. по в.гр.д. № 3350/2013г.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Д. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат И. М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 22.ІV.2013г., поправено с необжалвано и влязло в сила решение от 25.VІ.2013г. /с което е постановено да се счита, че председател на съдебния състав, постановил първото решение, е А. М. вместо неправилно вписаната за такъв Т. С./, СГС по въззивна жалба на ответника и по насрещна въззивна жалба на ищеца само в частта за разноските е потвърдил решението на СРС от 13.ХІІ.2012г. по гр.д № 41343/2011г. в частите, с които са уважени предявените от В. Г.Д. срещу Б. искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, изменил е първоинстанционното решение в частта за разноските, постановявайки, че ищецът не дължи такива на ответника, и е присъдил в тежест на последния 155.50лв. разноски пред СРС по компенсация.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „видеотехник” в Дирекция „Т. и т. с.”, Производствен апаратно-студиен комплекс, поради съкращение на щата е незаконно поради недоказан законосъобразен подбор. Ответникът не е установил, че длъжностите за видеотехник в отделните сектори на посочената дирекция /извън сектор „Студийни комплекси”/ са различни и имат различни задължения по длъжностни характеристики; касае се за длъжности с едно и също наименование; според свидетел длъжността на ищеца е идентична с тази на видеотехниците в сектор „П.” и „С. к. 6”; според заключение на вещо лице функциите на техниците по експлоатация в отделните сектори са едни и същи при условие, че служителят премине период на обучение на конкретното работно място; неоснователно е възражението на ответника, че след като се работи на различни съоръжения, длъжностите са различни – по тази логика, ако се прави подбор на шофьори на леки автомобили, би трябвало да се приеме, че шофиращите „Тойота” и „Фолксваген” заемат различни функции, което е абсурдно; не е необходимо заемащите една и съща длъжност да работят на абсолютно еднакви апарати, съоръжения и софтуер, сравнението между длъжности при подбор се прави според задълженията по длъжностна характеристика, а не според работното място; след съответна адаптация към конкретно работно място видеотехниците са били взаимозаменяеми, т.е. са заемали едни и същи длъжности.
Относно разноските е прието, че първоинстанционното решение е неправилно с оглед частичното уважаване на претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ.
В изложението на Б. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. нищожно ли е въззивно решение, когато в постановилия го състав е посочен съдия, не взел участие при разглеждането на делото – в противоречие с практиката на ВКС /сочи се решение на негов състав/; 2. при определяне кръгът на лицата, които следва да бъдат включени в подбора, разликите в трудовите функции могат ли да произтичат от разлики в естеството на възложената работа в различни структурни звена на предприятието, обусловено от различната технологична структура – в противоречие с практиката на ВКС /сочат се две решения на негови състави/, както и решаван противоречиво /сочи се едно решение на СРС/; 3. в частта за изменението на първоинстанционното решение относно разноските се твърди недопустимост на въззивното решение поради произнасяне с него в противоречие с редът, предвиден в чл.248 ГПК – сочи се и практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта му, с която е разрешен спорът по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Значението на първия поставен от касатора въпрос за валидността на въззивното решение е отпаднало след постановеното от СГС на 25.VІ.2013г. /след подаването на касационната жалба/ решение /влязло в сила поради необжалването му/, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него относно постановилия го съдебен състав. Ето защо този въпрос не обуславя изхода на спора по делото.
По втория поставен от касатора материалноправен въпрос със сочената съдебна практика не се обосновава произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. И в двете посочени в изложението решения на ВКС ІV ГО /по гр.д. № 185/2012г. и по гр.д. № 1451/2011г./ е прието, че при очертаване кръга на лицата, които следва да участват в подбор, определящи са съществените различия в трудовите функции на служителите; че разликите произтичат от разлики в естеството на възложената работа в различни структурни звена; че с оглед конкретните специфични особености на възложената работа, изискваща ползване на различно оборудване, апаратура, софтуерни продукти и др., е необходимо служителите да притежават различни умения, знания, специализации, квалификации; че идентичността на трудовите функции се определя от идентичността на естеството на изпълняваните трудови функции. Т.е. даденото с тази практика разрешение на въпроса за участващите в подбор лица е основано на еднаквостта на възложените трудови функции, произтичащо от еднаквостта на естеството на възложената работа, а не на еднаквостта на технологичната структура. Не е в противоречие с това разрешение приетото в разглеждания случай, че по естеството си трудовите функции на заемащите длъжността „видеотехник” във всички сектори в Д. „Т. и т. с.” са еднакви, дори и като упражнявани на съоръжения с различни технически характеристики.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частите му по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ не следва да бъде допускано.
Жалбата срещу въззивното решение в частта му, имаща характер на определение, с която по насрещната въззивна жалба на ищеца В.Д. е изменено първоинстанционното решение относно разноските, е допустима. С оглед твърдението в изложението за недопустимост на обжалвания съдебен акт в тази част следва да бъде допуснато касационното му обжалване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че въззивното решение в изменителната му част относно разноските е недопустимо.
В чл.248 на сега действащия ГПК е уредена специална процедура за изменение на решение относно разноските. Компетентността за провеждането на процедурата е предоставена на съда, постановил решението, само чието определение по искането подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Възможност за обжалване на основния съдебен акт само в частта му за разноските процесуалният закон не предвижда, а това прави недопустимо и произнасянето на по-горната инстанция по такава жалба.
Ето защо атакуваното въззивно решение в частта, с която е изменено първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски на страните, следва да бъде обезсилено и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по т.н. „насрещна въззивна жалба” на В.Д., имаща характер на искане за изменение на постановеното от СРС решение относно тези разноски.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 250лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, от 22.ІV.2013г. по в.гр.д. № 3350/2013г. в частите по претенциите по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и за присъдените разноски за въззивната инстанция.
ОБЕЗСИЛВА решението на СГС, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, от 22.ІV.2013г. по в.гр.д. № 3350/2013г. в частта, с която е изменено решението на СРС, 78 с-в, № ІІ-78-302 от 13.ХІІ.2012г. по гр.д. № 41343/2011г. в частите относно разноските на страните за първоинстанционното производство и ИЗПРАЩА делото на СРС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по искането на В. Г.Д., съдържащо се в подадената от него „насрещна въззивна жалба” вх. № 1005212/06.ІІ.2013г., за изменение на първоинстанционното решение в тези части.
ОСЪЖДА Б. Н.Т. да заплати на В. Г. Д. от 250лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: