ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 530
София, 11.04. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6456 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.Д. като процесуален представител на [фирма] П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 14.VІ.2013г. по в.гр.д. № 441/2013г.
Ответникът по касационната жалба Т. П. Н. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 14.VІ.2013г. ПОС е отменил решението на Плевенския РС от 19.ІІ.2013г. по гр.д № 6246/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от Т. П.Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „монтьор на транселектрически линии” със заповед от 09.Х.2012г. за системни нарушения на трудовата дисциплина е незаконно. За две от описаните в заповедта дисциплинарни нарушения на ищеца са наложени дисциплинарни наказания с влезли в сила заповеди от 21.ІІІ.2012г. и от 14.ІХ.2012г. Третото деяние по заповедта /неспазване на 05.Х.2012г. на определения с болничен лист режим на лечение/ не представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като по време на отпуск за временна нетрудоспособност работникът не пребивава на работното си място и не изпълнява трудови задължения. Относно последното /четвърто/ вменено на ищеца нарушение /неявяване на работа в 00.00 часа на 06.Х.2012г./ не е спазена разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ – не е установено работодателят да е поискал обяснения от ищеца за него, но дори да се приеме спазване на тази процедура, такова нарушение не е извършено – според болничния лист временната нетрудоспособност на ищеца е била за периода от 03.Х. до 05.Х.2012г., съгласно графика за м.октомври той е следвало да се яви на работа втора смяна на 05.Х. от 19.30 часа до 7.30 часа на 06.Х.; отпускът за временна нетрудоспособност се издава за календарни дни, като не съществува изрично нормативно разрешение за зачитане на болничните листове при лица, работещи при нощни смени, обхващащи части от две денонощия; в случая до 24.00 часа на 05.Х. ищецът е бил в отпуск по болест и не е следвало да се яви на работа в 19.30 часа на същия ден, но той не е следвало да се яви на работа и в 00.00 часа на 06.Х. – не се основава на правна и житейска логика становището на работодателя, че ищецът е следвало да се яви на работа по средата на смяната, при представянето на болничния лист работодателят е следвало да съобрази графика и евентуално да извърши промяна, ако това се налага с оглед естеството на работа, каквато всъщност е била съществуващата практика при него.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса задължен ли е работникът да се яви на работа в случай, когато за една част от работното време /при нощна смяна/ е в действие болничен лист за временна нетрудоспособност, а за останалата част от смяната /от 00.00 часа до 7.30 часа/ няма болничен лист или друга извинителна причина за неявяване на работното място, и съставлява ли при тази хипотеза неявяването на работа нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.1 КТ, по който въпрос нямало съдебна практика, а той бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, и които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, или са решавани противоречиво от съдилищата, или които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросите трябва да са посочени конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросите от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано по единствения поставен от касатора материалноправен въпрос. Действително по него въззивният съд се е произнесъл, но той касае само един от двата сами по себе си решаващи изводи в атакуваното решение. Тъй като въпрос във връзка с извода на съда по приложението на чл.193 ал.1 КТ не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване, разрешаването само на поставения въпрос няма да е от значение за изхода на спора.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV гр.възз. състав, № 345 от 14.VІ.2013г. по в.гр.д. № 441/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: