4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр. София, 11.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1068 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. И., упражняващ търговска дейност като [фирма] [населено място], против решение от 22.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 319/2013 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
В. съд е приел за неоснователен иска срещу Н. з. к. за признаване за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – поради противоречие на закона, на клаузите на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 и 2 от сключеният между страните договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Изложил е съображения, че този вид договори са институционализирани – страните, основните му елементи, ползващите се от договора лица, срок на действие са уредени в различни разпоредби, регулиращи материята на здравеопазването. Предметът на възложената с договора работа включва основния пакет от здравни дейности с оглед разпоредбата на § 1, ал. 2 ДР на ЗЗО, и трябва да бъде съобразен със законите, които регулират обществените отношения по здравното осигуряване, с Н. за съответната година и с правилниците за устройството и дейността на НЗОК и Р.. Следователно договорната свобода на страните по такъв договор е силно ограничена. Изхождайки от гореизложеното съдът е преценил съответствието на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 и 2 от сключения между страните договор с чл. 4, ал. 1 и с чл. 5, т. 5 и чл. 35, т. 5 ЗЗО, като е анализирал законовите разпоредби. Приел е, че свободният достъп на здавноосигурените лица до медицинска помощ, който чл. 4, ал. 1 ЗЗО гарантира, е проекция на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ, която възлага преценката за условията и реда за осъществяване на това право на законодателя. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗО предвижда, че държавната закрила, с която се ползват здравноосигурените лица , е до обхвата на основния пакет здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК. Чл. 4, ал. 1 ЗЗО също предвижда, че свободният достъп на осигурените лица до медицинска помощ е чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Съдържанието на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. определя свободния достъп на осигурените лица до медицинска помощ според посочените в закона вид, обем и обхват на пакета на здравни помощи, включително и обхвата на първичната извънболнична медицинска помощ. С решение № 2/22.02.2007г. по конституционно дело № 12/2006г. К. съд РБ отхвърля искането на 54 народни представители за установяване на противоконституционност на чл. 4 и 5 от Бюджета на здравноосигурителната каса за 2007г. Решенията на Конституционния съд на РБ са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Клаузите на чл. 36 и 37 от сключения между страните договор са в изпълнение на чл. 4 и 5 ЗБНЗОК, а ползващите се от изпълнението на този договор са именно здравноосигурените лица. По тези съображения съдът е приел, че оспорваните разпоредби на договора не нарушават социалното право по чл. 56 КРБ и са със съдържание, съответно на чл. 4, ал. 1, чл. 5, т. 1 и чл. 35 ЗЗО.
Касаторът се позова на чл. 280, ал. 1,т.2 и т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос дали ограничаването от страна на НЗОК на достъпа на здравноосигурените лица до медицинска помощ е законосъобразно и конституционосъобразно.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателката въпрос, тъй като същият не се обхваща от предпоставката на чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът за конституционосъобразността на чл. 4 и 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. не е от компетентност на ВКС. По въпроса дали разпоредбите на чл. 4 и 5 ЗБНЗОК за 2007г. въвеждат ограничение в конституционния принцип за достъп до медицинска помощ, се е произнесъл К. съд на Република България с решение № 2 от 22.02.2007г. по к.д. № 12/2006г., като е отхвърлил искането за установяване противоконституционност на същите разпоредби, което решение е съобразено от Софийски градски съд при постановяване на въззивното решение. С посоченото решение е прието, че с чл. 4 и 5 ЗБНЗОК за 2007г. не се нарушават конституционните права на българските граждани, а напротив, това е една допълнителна гаранция, че определените средства за медико-диагностичните и специализираните дейности и болничната помощ ще отидат по предназначението си и ще се изпълнят конституционните цели и изисквания. От друга страна, не е налице и позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като противоречивото разрешаване от съдилищата на конкретен правен въпрос следва да е установено с влезли в сила съдебни решения, а представените по делото решения на СГС и СРС не са влезли в сила, доколкото липсва подобно удостоверяване по представените преписи от съдебните решения. Представеното решение на ВАС не представлява съдебно решение по смисъла както на чл.280, ал.1, т.1, така и по т.2 на същата разпоредба от ГПК, като основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос следва да е разрешено с влязло в сила решение на граждански съд, а по задължителна съдебна практика се считат актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, тълкувателни решения и ППВС, като в този смисъл е тълкуването по приложението на чл.280 ГПК, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Доводите за недопустимост на съдебното решение са в насока, че съдът е обосновал изводите си за неоснователност на предявения иск с аргументи, различни от тези, наведени от ищеца в исковата молба, които според него са обосновавали основателността на предявените искове. Недопустимостта, като порок на съдебното решение е достатъчно основание за допустимостта на касационното обжалване, но само ако доводите в тази насока са относими към понятието за недопустимост на съдебно решение. В случая не се твърди, че съдът не се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД, а се оспорват мотивите за извода на съда относно неоснователността на предявените искове, поради което липсват доводи за недопустимост на съдебното решение, относими към понятието за недопустимо съдебно решение.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 319/2013 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.