7
определение по гр.д.№ 1869 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 14.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д. № 1869 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 15 от 07.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 809 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, I състав, с които е потвърдено решение № 414 от 13.05.2013 г. по гр.д.№ 7600 от 2011 г. на Пернишкия районен съд в частта за отхвърляне на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост „В.” с площ от 72 кв.м., находящ се в [населено място], ЦГЧ, [улица]и [улица]и представляващ сграда на един етаж с идентификатор 55871.505.584.7 и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.505.584 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр.д.№ 4382 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 33 от 06.04.2011 г. по гр.д.№ 992 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 96 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 886 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 258 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1679 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1079 от 01.12.2005 г. по гр.д.№ 511 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. на ВКС, ТК, т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на О. на ВКС, решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси: 1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора- трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон- 17.09.1991 г., 2. Ако съответният енергиен обект обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 от ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа, 3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, 4. След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговско дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете в баланса на търговското дружество при липсата на каквато и да е документация като оборотни ведомости, извлечения от сметки, акт за предаване-приемане на дълготрайни материални активи, заповед или други документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост, 5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания, 6. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие, 7. При решаване на спора по същество длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и какви, 8. Допуснато ли е процесуално нарушение от съда, като е прието, че ищецът следва да доказва отрицателен факт- обстоятелството, че спорният обект не е бил включен в баланса на държавното предприятие към момента на влизане в сила на З.. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 19.03.2004 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва жалбата. Не претендира за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска над 5 000 лв.
Не са налице обаче посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по поставените от него правни въпроси, поради следното:
1. Първият от поставените въпроси /при наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора- трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон- 17.09.1991 г./ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: съдът е отхвърлил иска на общината за собственост на трафопоста не защото е приел, че въпреки наличието на предпоставките на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З. трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона, а поради това, че не са били налице предпоставките на пар.7 от ПЗР на З..
2. Вторият посочен правен въпрос /ако съответният енергиен обект обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 от ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда в решението: съдът е приел, че искът за собственост на общината е неоснователен не защото не е общинска собственост енергиен обект /трафопост/, който обслужва само обекти на територията на една община, а защото е била налице отрицателната предпоставка на пар.7, ал.2 от ПЗР на З. за придобиване правото на собственост от общината върху този трафопост- тъй като към датата на влизане в сила на З. трафопостът се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество- ДП „Електроснабдяване- район П.”.
3. Третият поставен въпрос /допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: съдът не е приел, че е налице презумпция за заприходяването на имота в баланса на електроразпределителното дружество, а е приел това за установено въз основа на факта, че в акт за държавна собственост № 189 от 28.02.1979 г. е отбелязано, че процесният трафопост е предоставен за стопанисване и управление на ДСП „Електроснабдяване” П. и съответно се е водел по баланса на това държавно предприятие- факт, който се установява от заключенията на експертизите и показанията на свидетеля С. А..
4. Четвъртият поставен въпрос /след преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговско дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете в баланса на търговското дружество при липсата на каквато и да е документация като оборотни ведомости, извлечения от сметки, акт за предаване-приемане на дълготрайни материални активи, заповед или други документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост/ е свързан конкретно с два въпроса: с какви доказателства се доказва предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление на държавно предприятие и как преминава правото на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество. По тези два въпроса няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС: В обжалваното решение, макар и не изрично, но като краен извод, е прието, че доказването на предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление може да стане и с непреки доказателства като счетоводни записвания или актове за държавна собственост, в които е отбелязано това предоставяне, и че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество в капитала на търговското дружество /в случая [фирма]/ се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като собствеността в този случай се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Това съответства както на закона /ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, така и на задължителната практика на ВКС- например решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество.
5. Петият поставен правен въпрос /каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: съдът не е основал извода си за собственост на ответника на счетоводни записвания, а на записването в акта за държавна собственост от 1979 г., че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на ДСП „Електроснабдяване” П..
6. Шестият поставен въпрос /допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие/ следва да се уточни като въпрос: дали нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. /нова от ДВ бр.49 от 1995 г./ има обратно действие към момента на влизане в сила на З. през 1991 г. По този въпрос в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о.,постановено по отменения ГПК и като такова незадължително, е прието, че тази норма няма обратно действие. В многобройни други решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК /например решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1155 от 05.02.2009 г. по гр.д.№ 2304 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1309 от 19.07.2002 г. по гр.д.№ 1377 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др./ се приема обратното- че нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. има обратно действие. Противоречието в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК вече е преодоляно с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др./, в които е прието, че разпоредбата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З. има пояснителен /тълкувателен/ характер и като такава има обратно действие. Същото е прието и в обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд. Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос.
Конкретно поставеният от касатора въпрос /може ли ВКС да придава обратно действие на материалноправна норма/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение- въззивният съд е разрешил спора за собственост като е приложил нормата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., за която е прието, че не е материалноправна, а тълкувателна норма, която като такава съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА има обратно действие- към момента на влизане в сила на нормата, която тълкува.
7. По седмия поставен въпрос /при решаване на спора по същество длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и какви/ няма противоречие със съдебната практика, тъй като в решението на въззивния съд има изложени мотиви по всички основания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, които са посочени във въззивната жалба на касатора.
8. Осмият поставен правен въпрос /допуснато ли е процесуално нарушение от съда, като е прието, че ищецът следва да доказва отрицателен факт- обстоятелството, че спорният обект не е бил включен в баланса на държавното предприятие към момента на влизане в сила на З./ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК доколкото не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение- съдът не е приел, че в тежест на ищеца е да доказва, че към момента на влизане в сила на З. имотът не е бил включен в баланса на държавно предприятие, а е приел въз основа на заключението на експертизите за акта за държава собственост от 1979 г. и свидетелските показания, че ответникът е доказал включването на процесния трафопост по баланса на държавното предприятие към 1991 г., когато е приет З..
С оглед на всичко гореизложено не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.
Разноски пред ВКС не се претендират от ответника по жалбата, а и не са представени доказателства за направени такива разноски, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 07.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 809 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, I състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.