3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 270
София, 16.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 755/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. (България)” ЕАД със седалище [населено място] срещу определение № 1452 от 10.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2277/2012 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 28.05.2012 г. на Софийски градски съд, І ГО, 9 състав за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл.266 ГПК въззивният съд не е изискал заповедното дело от съда, пред който е подал заявление по чл.417 ГПК въпреки изрично заявения във въззивната му жалба довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение поради неосновтелния му отказ да се произнесе по направеното с исковата молба искане за прилагането му по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с разпореждане от 17.04.2012 г. първоинстанционният съд е продължил с още 3 седмици срока за представяне на отстраняване на доказателства за датата на узнаване от ищеца на постановеното от заповедния съд разпореждане по чл.415 ГПК с оглед преценката на допустимостта на иска с правно основание чл.422 ГПК, но в рамките на новоопределения срок указанията на съда не са били изпълнени. Прието е за установено, че с определение от 19.05.2012 г. по гр.д.№ 42487/2011 г. на СРС издадената по заявление на жалбоподателя заповед за незабавно изпълнение е обезсилена на основание чл.415, ал.2 ГПК, но тъй като същото не е влязло в сила е направен извод, че въз основа на него не може да се направи извод, че исковата молба е подадена в срок.
Частният жалбоподател поставя въпроси, свързани със задължението на съда, разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК да изиска заповедното дело от съда, пред който е подадено заявлението по чл.417 ГПК, предпоставка ли е спазването на срока по чл.415, ал.1 ГПК за допустимостта на този иск, за задължението на въззивния съд по чл.266, ал.2 ГПК да събере доказателствата, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати от последния процесуални нарушения, както и съставлява ли касационен повод необсъждането на всички посочени в частната жалба основания, когато те са съществени за изхода на делото.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
По въпроса, свързан с приложимостта на чл. 266, ал. 1 ГПК в производството по частните жалби, не е доказано твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика, доколкото представените в тази насока решения по чл. 290 ГПК касаят факти, обстоятелства и доказателства, които са от значение за основателността на претенцията, докато в случая се касае за такива, от значение за нейната допустимост – въпрос, за който съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото.
Отделен е въпросът, че твърдяното нарушение не е извършено от въззивния съд предвид обстоятелството, че поради подадената частна жалба срещу определението за обезсилване на заповедта за изпълнение заповедното дело не е могло да бъде изискано и приложено във въззивното производство. В тази връзка не е коментиран сега поставеният от жалбоподателя въпрос относно задължението на първонистанционния съд, разглеждащ иска по чл.422 ГПК да изиска и приложи заповедното дело, което обуславя извод, че същият не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По останалите въпроси не е доказано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По тях е налице задължителната съдебна практика, според която съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК не е освободен от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване в срока по чл.415, ал.1 ГПК на правото на иск, като този съд не е обвързан от констатациите на съда по заповедното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1452 от 10.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 2277/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: