1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр.София, 17.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1975 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Д., представляван от адв. Е. Паунова, срещу въззивно решение №933/27.05.2013г. постановено по възз.гр.д.№3342/2012г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отменено Решение №2918/10.07.2012г. по гр.д.№20739/2010г. на РС – Пловдив и жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Н. Ш., К. В. П. и И. В. Ш. общо сумата 14 000 лева, дължима по договор за заем.
В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е преповторил съдържанието на жалбата си, като същевременно сочи, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, по следния значим за изхода на делото въпрос: „ Въз основа на какво отношение е възникнало задължението и дали са спазени изискванията на ГПК и ЗЗД във връзка с изпълнителното дело и не следва ли да се приеме, че наследодателя на ищците и съпругата му са платили задължението на своя син и поради това още в самото изпълнително производство е следвало да бъде конституиран като взискател поръчителя И. Ш., или неговите родители”.
В срока за отговор по чл.287 ГПК ответната страна поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на релевираните от касатора доводи за касационно обжалване намира, че не са налице предпоставките за касационен контрол на решението на окръжния съд.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа формулиран въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК нито от материалноправно, нито от процесуалноправно естество. Съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и значението му по чл. 280 от ГПК. Върховният касационен съд няма право да извлича този въпрос или да допуска обжалването по въпрос, който не е формулиран, освен ако не се касае за въпрос, свързан с допустимостта и валидността на решението.
Поставеният от касатора въпрос не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, защото е неясен и неконкретен, а доколкото въобще може да се извлече някакво съдържание от формулировката, очевидно е, че тя касае проверката на правилността на решението на въззивния съд. Доводите за евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, или за неправилно приложение на материалния закон, по същество са основания за отмяна на решението по чл. 281 от ГПК, но не съставляват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Във фазата по селекция на жалбите касационният съд не преценя законосъобразността на направените от въззивния съд изводи. Тази проверка може да се извърши, само ако бъде допуснато касационно обжалване, за което в случая не са налице предпоставки.
Релевираното основание по чл.281 т.2 ГПК – недопустимост на въззивното решение – е бланкетно посочено, без изложението да съдържа конкретна обосновка в тази посока. Спазвайки принципа за служебното начало, при проверката за валидност и допустимост на обжалваното въззивно решение, съдът счете, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол и на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№933/27.05.2013г., постановено по възз.гр.д.№3342/2012г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.