3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр. София, 17.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1471 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. А. против решение № 849/12.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 1146/2013 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на Окръжен съд – Русе, е отменил решение на районен съд, като е постановил ново, с което е отхвърлил, като неоснователни, предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. До този извод, съдът е достигнал, след като е направил преценка на доказателствения материал по делото, във връзка с дадените задължителни указания с решение на ВКС, с което е отменено въззивното решение на същия съд и делото е върната за ново разглеждане. Задължителните указания на ВКС са свързани със задължението на съда да направи преценка на това, дали е извършено дисциплинарното нарушение, заради което е наложено наказанието дисциплинарно уволнение. Останалите въпрос, дали е налице заповед за налагане на наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение, са разрешени при първото обжалване пред касационната инстанция, като предмет на новото разглеждане от въззивния съд се е свеждал единствено то това, дали е извършено нарушението на трудовата дисциплина и последиците от това, свързани с налагането на наказанието дисциплинарно уволнение.
Съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че дисциплинарното нарушение, изразяващо се в явяване на работа във явно нетрезва състояние, което не е позволило на служителя да изпълнява възложената му работа, както и в тази връзка поставяне на работодателя в сложна ситуация, предвид обстоятелството, че към този ден служителят е следвало да осъществява функциите на управител на магазина и да обучава служителка, която след неговото напускане на работното място е трябвало сама да се справя с управлението на супермаркета на ответника [фирма]. Въз основа на горното, съдът е приел за извършено нарушението на трудовата дисциплина, като въз основа на това работодателят законосъобразно е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които според касатора са обосновали изводите на съда за неоснователност на предявените искове, като от друга страна са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ.
Първия правен въпрос е свързан с твърдението на ищеца по исковата молба, че е налице издаването на две заповеди от страна на работодателя – за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение. Този въпрос е разрешен с решението на ВКС при първото касационно обжалване по делото и не може да бъде преразглеждан. Правните въпроси следва да са свързани с разрешение, дадено от въззивния съд при новото разглеждане на спора, предвид разпоредбата на чл.295, ал.1, пр.първо ГПК. В тази насока, правния въпрос относно поредността на двете заповеди е неотносим към настоящото производство.
Втория правен въпрос е свързан с определянето на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и необходимостта за преценка на вредните последици за работодателя и оттам за това, какво дисциплинарно наказание следва да се наложи на служителя. По този правен въпрос, въззивния съд не е формирал правни изводи, а и не е бил длъжен да го стори, доколкото довод за несъразмерност на наложеното наказание с допуснатото нарушение не е правен от страна на ищеца с исковата молба, като в исковата молба съображенията на ищеца за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение се свеждат до други правни доводи – неспазена процедура по налагането на наказанието и липса на извършено нарушение на трудовата дисциплина. По правните въпроси, свързани с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, по които се е произнесъл въззивния съд при повторното въззивно разглеждане на спора, не се сочат правни въпроси, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 849/12.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 1146/2013 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.