4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София, 17.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1316 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „3С”О. против решение № 74/25.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 174/2012 г. от състав на Апелативен съд – Бургас.
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като съществуващата облигационна връзка между страните по повод сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот не съществува към момента на постановяване на съдебното решение. За да достигне до този извод, съдът е отчел безспорно установени факти по делото, а именно, че между страните е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, като в същия е поставено като условие за действие на договора заплащането от страна на купувача по договора на сумата от 5 000 щатски долара. Договорът е сключен на 19.06.2001 г. През 2004 г., купувачът по предварителния договор е предявил иск за против продавачите за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на даденото по предварителния договор и за присъждане на стойността на направените в имота подобрения от страна на купувача, тъй като владението на недвижимия имот му е било предадено при сключването на предварителния договор. Спорът по това гражданско дело е приключил с влязло в сила решение, с което е уважен иска за присъждане на сумата от 33 059 лева, представляваща стойността на извършените в чужд имот подобрения, а искът за връщането на даденото по предварителния договор е отхвърлен, като е установена липсата на дадено по договора. Към настоящия момент е налице и предявен иск от продавачите по предварителния договор, с правно основание чл.108 ЗС, с предмет връщане на владението на имота в патримониума на продавачите по договора. Съдът е приел, че за да е основателен иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, следва да е налице действителен, действуващ предварителен договор между страните по спора. В случая, от действията и изявленията на страните по договора се е установило прекратяването на действието на предварителния договор, като до този свой извод съдът е достигнал, отчитайки изявлението, направено от купувача по договора с исковата молба, предявявайки иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, претендирайки връщане на даденото по договора, което имплицитно съдържа и изявление за развалянето на същия, както и предявявайки претенция за извършени подобрения в имота, предмет на договора, съдържащо изявление, че се правят подобрения в чужд имот. От своя страна, продавача е направил също изявление за прекратяване на договора, предявявайки иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се отричат правата на владелеца по прекратения вече предварителен договор. Отчитайки и обстоятелството, че едва след тези действия и волеизявления на страните, през 2012 г., купувачите са заплатили левовата равностойност на 5 000 щатски долара, дължима като първоначална вноска по предварителния договор, съдът е приел, че в един по-ранен момент, страните са развалили предварителния договори към момента не съществува облигационната връзка по него – основна предпоставка за уважаването на иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Сочи се и довод за недопустимост на съдебното решение.
Сочения довод за недопустимост на съдебното решение е свързан с твърдението на касатора относно наличието на произнасяне извън заявеното, т.н. „свръх петитум”.Действително, позоваването на недопустимост на съдебното решение е самостоятелно основание за допустимост на това основание на касационното обжалване, но само и доколкото доводите на страната в тази насока са относими към недопустимост на съдебното решение като понятие. Твърдението на касатора се свежда до това, че според него съдът неправилно е извлякъл действителната воля на страните по спора по предварителния договор във връзка с техни извънпроцесуални действия по други съдебни производства и е направил неправилен извод относно основателността на предявения иск. По своето същество това твърдение е за неправилност на съдебното решение и не би могло да обоснове извод за неговата недопустимост, дори да е налице, поради което на това основание е недопустимо допускането на касационното обжалване. Сочи се, че съдът, в противоречие с практиката на ВКС, се е произнесъл по правния въпрос относно естеството и обхвата на служебното и диспозитивното начало в гражданския процес. Този общ правен въпрос не е конкретизиран в каква насока съдът е нарушил принципите на служебното и на диспозитивното начало в гражданския процес, като така поставен, общия правен въпрос относно естеството и обхвата на служебното и диспозитивното начало в гражданския процес е неотносим в производството по чл.288 ГПК. Оплакванията относно неправилността на съдебното решение в тази насока не богат да обосноват както произнасяне по този правен въпрос от страна на съда /каквото липсва/, така и неговото противоречие със задължителната съдебна практика по други казуси, неотносими към настоящия случай, като основание за допустимост на касационното обжалване. Сочи се процесуален правен въпрос относно правомощията на съда да събира служебно доказателства, независимо от това дали същите са били поискани от страна в процеса, в т.ч. съдебни актове по други производства. Не се сочи в каква насока съдът е събирал служебно доказателства, непоискани от страните, като в обосновката на правния въпрос и неговата относимост отново се излагат доводи за неправилност на решението, което не е касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.Сочените правни въпроси като такива, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не е формирал правни изводи по тях и не са относими към решаващия извод на съда за наличието на писмени волеизявления на страните, насочени към развалянето на облигационното правоотношение по съществувалия между тях предварителен договор. Така съдът не е приел, че с устно волеизявление е допустимо да се разваля писмен предварителен договор за продажба на недвижим имот, не е приел, че е възможно предявяването на иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД тогава, когато нотариалния акт на продавача е прогласен за нищожен с невлязло в сила съдебно решение, не е отрекъл обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, нито е приел, че страна, която е развалила предварителен договор е лишена от възможността да предяви иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД /като е приел, че същия е неоснователен/. По така поставените въпроси липсва произнасяне от страна на въззивния съд в насоката, в която са поставени от касатора, поради което същите са неотносими към решаващия извод на съда относно основателността на предявения иск, както и към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице основанията, сочени от касатора относно допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74/25.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 174/2012 г. от състав на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.