4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 24.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7197 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Г. Б. от [населено място], в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С., против въззивното решение № 183 от 2 август 2013 г., постановено по в.гр.д. № 230 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2013 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 261 от 14 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 1348 по описа на районния съд в гр. Троян за 2012 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Б. в качеството му на ЕТ против В. И. Ц. от [населено място] за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот като противоречащ на закона и поради невъзможен предмет, в тази част производството по делото е прекратено, и е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето на исковете на Б. в качеството му на ЕТ за осъждане на Ц. да премахне всички постройки от имот и да бъде осъден да му заплати 1000 лева, частично от 3000 лева, виновно причинени вреди.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната му част по всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК с доводи за пренебрегване от страна на съда на доказателства по делото за липса на план с отразяване имота на ответника, за превратно възприемане на скица, за елиминиране на свидетелски показания. Като невярно е посочено квалифицирането като стопански двор на земята, в която са разположени сградите на ответника. Твърди се, че имотът, предмет на сделката, никога не е бил отразяван в каквито и да е планове, поради което сделката е без предмет, а и от 292 кв.м. е невъзможно да се обособи имот поради наличните изисквания за лице и повърхност. Изтъква се, че за столовата и канцеларията не е определена необходима прилежаща площ, като изводът е, че постройките са били продадени за строителен материал на праводателя на ответника, а и сградата-столова е променила обема и конфигурацията си чрез пристрояване, данни за законността на което липсват. Земята е закупена с фактура, поради което сделката е сключена в противоречие със закона относно необходимата форма на сделката. Нарушени са императивните правни норми на чл. 472 ГПК /отм./, чл. 59 и чл. 181, ал. 2 З. /отм./. Описанието на несъществуващ имот в нотариалния акт сочи на липса на съдържание на акта, което да позволява на страните, съда и третите лица да узнаят кой е действителният предмет на сделката. Като неправилен е посочен изводът на съда за търпимост на постройките, а издаденото удостоверение за търпимост от главния архитект на общината е в противоречие с § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът В. И. Ц. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. А., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема решението по исковете по чл. 26, ал. 1, предл. първо и ал. 2, предл. първо ЗЗД за недопустимо, тъй като не е налице правен интерес от предявяването на тези искове – съдът в изрично определение оставил исковата молба без движение, като указал на ищеца да изложи обстоятелства в тази връзка, след като ищецът не е страна по договора, а ищецът посочил, че част от сградата, предмет на сделката, попада в имота му и е изпълнено условието за наличие на правен интерес от предявяване на исковете. Съдът в тази връзка приема за безспорно установено от изслушани експертизи, че няма част от постройките, които да попадат в имот на ищеца. Правният интерес на ищеца не може да се изведе и от обстоятелството, че постройките на ответника не отговарят на строителните правила и норми, както и че в резултат на извършено от ответника строителство дъждовните води се стичат към имота на ищеца, поради което се разрушава и навлажнява къщата му. По иска по чл. 109 ЗС е прието, че от страна на ответника не е извършвано пристрояване на съществуващи сгради, а само съществуващата приземна тераса е затворена със зид от бетонови блокчета и алуминиева дограма, постройките са строени преди повече от 30 години и са в режим на търпимост. Увредената външна мазилка на сградата на ищеца е покрай водосточните тръби на сградата, свършващи на около метър над земята, а и изградената откъм пътя плътна бетонова стена води до събиране на вода, която се събира към къщите на страните, поради което искът по чл. 45 ЗЗД е неоснователен.
К. съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Поставя се правния въпрос за пределите на правния интерес при предявяване на иск за нищожност на сделка – налице ли е правен интерес от установяване нищожност на сделка тогава, когато ответникът по негаторен иск, собственик на съседния имот, не може да се легитимира с валидна правна сделка като такъв. Предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), ищецът е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иск за нищожност на сделка между други лица само в случаите, когато има интерес от прогласяването на нищожността – когато решението по иска ще се отрази върху неговата имуществена сфера. В случая интересът на ищеца да предяви исковете за нищожност би могъл да се обоснове единствено с някаква възможност той да извлече от нищожността благоприятни за себе си правни последици в производството по чл. 109 ЗС. С прогласяването на нищожността на процесната сделка обаче ищецът нито би установил правото си на собственост върху своя имот, нито би установил преченето от страна на ответника да осъществява ищцовото право на собственост в пълен обем. Затова напълно в съответствие с трайно установеното разбиране в съдебната практика въззивният съд е приел недопустимостта на предявените искове. Представените от касатора съдебни решения – две въззивни решения и решения на ВКС по отменения и по действащия ГПК, не установяват нарушение на задължителна съдебна практика, нито противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. Настоящия съдебен състав не намира основание да изменя или изоставя константното разбиране в практиката по този въпрос.
Вторият правен въпрос е има ли обвързваща съда доказателствена сила удостоверението за търпимост, както и собственикът на недвижим имот може ли да иска премахване на постройки, които са на недопустимо отстояние от границата на имота му, и при това ползващи се от лице, което няма годен титул за собственост на съседния имот. Искането се основава на твърдението, че по делото изобщо не бил изследван статута на постройките и имало ли ги е въобще в кадастралния план, въз основа на което съдът приемал, че постройките били търпими, а и били построени преди повече от тридесет години, без да се съобразяват свидетелските показания, че не са били построени в обема, в който са в момента. Даденото от съда разрешение обаче не е в противоречие с цитираното от касатора решение № 219 по гр.д. № 1146/2009 г., ІІ г.о. относно правната същност на удостоверението по § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ. За да приеме неоснователността на претенцията съдът се е основал на писмени и гласни доказателства и на експертните сведения, като се приема, че единствената разлика в построените към момента на закупуването на двата съседни имота процесни сгради е в затварянето на съществуваща приземна тераса. За липсата на годен титул за собственост касационният съд изложи съображения по-горе. Останалите посочени от касатора решения – решение № 1803 по гр.д. № 2124/2001 г., ІV г.о., решени № 366 по гр.д. № 2866/2002 г., ІV г.о., решение № 1291 по гр.д. № 1038/1992 г., ІV г.о. и ТР № 21 по гр.д. № 10/84 г., ОСГК, дават разрешения по въпроси, различни от поставения от касатора в конкретната ситуация. Ето защо следва да се приеме, че липсва правен въпрос по действителните обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд по иска по чл. 109 ЗС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
За касационната инстанция на ответника се дължат 440 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 183 от 2 август 2013 г., постановено по в.гр.д. № 230 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2013 г.
ОСЪЖДА К. Г. Б., в качеството му на [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. И. Ц. от [населено място], [улица], сумата от 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: