ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 578
София, 24. април 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 370 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 419/26.07.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 569/2013, с което е потвърдено решение № 614/04.04.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 69/2013, с което е уважен до размера на 15.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Р. Б. , представлявана от прокурора С. Г., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението: на законосъобразността на извършените процесуални действия в рамките на наказателното преследване, на продължителността на досъдебното производство, както и на причинната връзка между упражнената процесуална принуда и негативните изживявания на пострадалия, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата С. Б. И., представляван от адв. Н. Г. от ПАК я оспорва, като счита, че не са посочени ясно правните въпроси, които обуславят решението по делото нито е изяснено значението им за уеднаквяване на съдебната практика, а обжалваното решение е по същество правилно
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 07.03.2006 до 05.03.2010 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпления по чл. 323, ал. 5, чл. 142а, ал. 1, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка”. Ищецът е изпитал стрес и притеснение от това, че в продължение на четири години (значително над разумния срок) е преследван наказателно за умишлени престъпления (едното – тежко), които не е извършил. Това се е отразило негативно на неговата емоционална сфера, изпитвал е срам, неудобство, потиснатост, нервност, отдръпнал се е от хората, затворил се в себе си, разстроено е здравето му, затруднена е и професионалната му реализация (поради отдръпване на клиентите му е изоставил адвокатската си професия).
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че процесуалната законосъобразност на извършените процесуални действия в рамките на наказателното преследване е без значение за отговорността на държавата за вреди от неоснователно обвинение, която е обективна; без значение е продължителността на досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, тъй като обвинението е поддържано и в двете фази на наказателния процес; както и че на обезщетяване подлежат само вредите от тези негативни изживявания, които са причинени от упражнената процесуална принуда.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 419/26.07.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 569/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.