О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.245
гр. София, 28.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3941/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. „Б. К.” – [населено място] срещу решение № 4568/ 19.06.2013 на Софийски градски съд по.гр.д. №5538/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 17.01.2013 г. по гр.д. № 56 318/2010 на СРС, ГК, В ЧАСТТА , с която касаторът е осъден да заплати на МВР сумата от 7 084 лева , с която ответникът-касатор се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание помещение от 20 кв.м. в сградата на плувен комплекс „С.”-гр. София през периода: 10.04.2008 г.-01.08.2010 г. и 215 лева-лихва-обезщетение за забава за периода: 01.08.2010 г. -18.11.2010 ги 1 042,90 лева-съдебни разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща отговор на същата..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, тъй като спорът е граждански намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът МВР е носител на правото на стопанисване и управление върху сградата-държавна собственост, в която се намира процесният имот-офис от 20 кв.м., което му е предоставено с А. № 8115/10.04.1984 г.. Ответникът-касатор е основал упражняването на фактическата власт върху това помещение на правата си по договор за наем сключен на 10.04.2008 г. между него и [фирма] като наемодател. Последният като наемодател по този договор не е имал право върху имота, което да е противопоставимо на правата на ищеца МВР- носител на правото на стопанисване и управление. [фирма] е бил страна по договор за съвместна дейност сключен на 22.12.1999 г. със СК”Л.”, който обаче не имал правото еднолично да сключва такива договори. Това дружество е черпило права от договор с МВР от 18.04.1994 г. , който не е му е предоставял такова право, а и този договор е прекратил своето действие с изтичането на 10 годишния срок, предвиден в самия него. Следователно към датата на сключването на договора за наем между ответника и [фирма] 10.04.2008 г. последното дружество е нямало в своя патримониум каквито и да е било права върху процесния имот, които да са противопоставими на правото на стопанисване и управление на ищеца МВР. Като е ползвал въпреки това имота през процесния период ответникът С. „Б. К.” се е обогатило за сметка обедняването на МВР като е лишило последния от възможността да отдава под наем имота си и да придобива гражданските плодове от него.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя се сочат три въпроса, които прецизирано и обобщено се свеждат до отговорността по чл.59 ЗЗД от страна на лице, което се явява пренаемател върху имота, при положение, че ищецът разполага срещу наемателя с иск основан на това договорно правоотношение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така поставеният въпрос е несъотносим към спора, тъй като видно от фактическите констатации на решаващия състав договорът с МВР от 18.04.1994 г. е бил прекратил своето действие с изтичането на 10 годишния срок, предвиден в самия него, т.е. към датата на сключването на договора на С. 2000 АД с ответника не е съществувало каквото и да е договорно наемно отношение на МВР с някой от другите ответници , въз основа на което ищецът да може да претендира заплащане на наемна цена от същия имот, което пък от своя страна би възпрепятствало иска по чл.59 ЗЗД, с оглед неговата субсидиарност. Ето защо отговорът на подобен въпрос по никакъв начин не би довел до изход по спора различен от този даден с обжалваното решение. От друга страна непосочването на въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това и ВКС няма правомощия да извлича от оплакванията и формулира служебно правен въпрос, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4568/ 19.06.2013 на Софийски градски съд по.гр.д. №5538/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.