3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр. София, 29.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1697 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. М. против решение № 2046/14.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3007/2013 г. от VІІІ гр. състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по иск за прекратяван на гражданския брак между страните по спора, като е приел същия за основателен, като вина за дълбокото и непоправимо разстройство носят и двамата съпрузи. С решението, съдът е приел за неоснователна претенцията на ищцата в процеса за присъждане на издръжка от другия съпруг, доколкото същата също носи вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил, макар и лаконично, събраните по делото свидетелски показания и е възприел въз основа на тях, че и двамата съпрузи са имали извънбрачни връзки, като на тази основа направил и извод за взаимната вина за разстройването на брака им.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпрос, в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешавани от съдилищата – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.Твърди се, че е разрешен неправилно правен въпрос, относно приложението на чл.49, ал.3 СК, като съдът е счел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи и ищцата по делото. Неправилното приложение на материалноправна норма винаги е произнасяне по правен въпрос и би могло да доведе до извод за наличието на касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК, но не и когато съдът е приложил материалноправната норма, въз основа на факти и обстоятелства по делото, които е приел за установено, а самото прилагане на материалния закон, в случая разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, е последица от установените факти и обстоятелства. С оплакването, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.49, ал.3 СК се прави оплакване по съществото на спора, доколкото касатора твърди, че възприетите от съда факти относно наличието на извънбрачна връзка на ищцата са неверни, т.е. този извод на съда относно фактите е необоснован. Необосноваността на съдебното решение на въззивен съд не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, а е касационно основание по чл.281 ГПК, но преценката относно наличието на необосноваността не следва да се прави в производството по чл.288 ГПК, а едва след като са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване. Доколкото същия правен въпрос се сочи и като основание в двете хипотези на чл.280 – по т.2 и по т.1 ГПК, то същия не е относим в производството по чл. 288 ГПК, поради което не следва да се допуска касационното обжалване. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС, съдът не е изложил мотиви по съществото на спора, като отново се въвежда оплакването, че съдът е възприел наличието на вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което обстоятелство, с оглед данните по делото и възприетото то съда като факти и обстоятелства относно наличието на извънбрачна връзка и на двете страни, не подлежи на проверка в настоящото производство.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 600 лева, платено адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие № 65760.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2046/14.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3007/2013 г. от VІІІ гр. състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА А. А. М. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], партер, адв. Н. Д. да заплати на П. А. М. от [населено място], [улица] сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.