ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 253
гр. София, 30.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 април , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4112/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение №4792 от 23.06.2013 г. по гр.д. №14204/2012 на СГС –ІІ а състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 04.07.2012 г., постановено по гр.д. №43584/2011г. на СРС,32 с-в В ЧАСТТА, с която е уважен искът на [фирма]-София срещу касатора предявен на по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване на дължимостта на сумата от 23 000 лева –възнаграждение по договор за доставка и монтаж на лабораторна апаратура, сключен на 21.01.2010 г., ведно със законната лихва от 30.05.2011 г., 1 983,58 лева-лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, както и 1 173,47 лева разноски.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон , съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: Между страните по спора на 21.01.2010 г е сключен договор за доставка и монтаж на лабораторна апаратура.В договора е уговорено, че ищецът се задължава в срок от 7 седмици от получаване на авансовото плащане да достави, монтира и настрои за работа съответното оборудване, подробно описано в приложение 1 към договора срещу дължимо от ответника-касатор възнаграждение в общ размер на 57 200 лева с ДДС, платим в 10 дневен срок от подписване без забележки на протокол за приемане на доставката,монтажа и настойката и издаването на фактура. Работата е приета с протокол от 15.04.2010 г., подписан от лице за което се твърди от страна на ответника изпълнител, че не е представлявал последния. Издадена е фактура № 719/14.05.2010 г. за остатъчната цена, която е била осчетоводена и от двете дружества и декларирана от ответника по ДДС, като по фактурата е налице частично плащане в размер на 5599,89 лева . При така приетите за доказани факти, съдът е преценил исковете за доказани по основание и размер по следните съображения: Ответникът възложител е противопоставил като единствено свое възражение, че работата е приета надлежно, тъй като лицето,което е подписало протокола за приемане е било без представителна власт за дружеството-възложител, но не и самия факт на изпълнението и неговото качество. Това лице, обаче е изрично посочено в самия договор като такова за осъществяване на връзка между страните. Отделно от това, евентуалната липса на представителна власт при приемането се санира от издадената фактура за процесната сума, която е надлежно осчетоводена от страна на самия възложител и е включена от негова страна в декларацията за ДДС до ТД на Н. и при самото й получаване ответникът не е направил възражения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът , дали възложителят следва да заплати пълния размер на договореното възнаграждение при положение, че не се установява част от дължимото изпълнение-обучението на персонала да е осъществено.
Не се сочи, нито се обосновава наличието на някое от допълнителните основания за допускане до касация уредени в разпоредбите на чл.280 ал.1 , т.т. 1-3 ГПК, като в самата жалба касаторът се е задоволил само да посочи текстовете на т.2 и т.3
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че посоченият от касатора въпрос не отговаря на тях. Това е така, тъй като самият въпрос няма характера на правен такъв, т.е. по тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, а е обусловен от спецификата на фактите по конкретното дело, т.е. същият се явява фактически. Отделно от това не е налице въобще посочване и обосноваване на наличие на някоя от допълнителните предпоставки за допускане до касация като критерии за дискреция на релевантния въпрос по тях.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№4792 от 23.06.2013 г. по гр.д. №14204/2012 на СГС –ІІ а състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.