О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр. София, 30.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 24 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1166 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на М. И.-гражданин на РИрландия срещу определение № 2369/ 02.12.2013 г. по гр.д. №4468/13 на САС, с което е потвърдено определение по т.д. №32/2013 на СОС, в частта , с която се оставя без уважение искането на същия за освобождаване от държавна такса и разноски . Като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок.
За да постанови обжалваното въззивно определение, с което потвърждава постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е отказано на жалбоподателя –ищец по иск с цена 172 149 ,50 евро освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски, съдебният състав се е позовал на обстоятелството, че в продължение на дадения му срок в продължение на шест месеца от страна на ищеца не са представени доказателства за доходите на лицето и членовете на семейството му и за семейното положение и имущественото състояние на ищеца. При това положение искането по чл.83 ал.2 ГПК се явява недоказано по своята основателност.
В изложение на основанията за допускане до касация се сочат следните въпроси като релевантни за спора и обуславящи произнасянето на съда по него: За приложението на чл.229 ал.1, т.1 ГПК – спиране на производството по взаимно съгласие на страните в случаите, когато самият ищец иска спиране на делото и за задължението на въззивния съд да се произнесе по съдържанието на представената пред него след изтичането на срока за това декларация за семейно и имотно състояние на ищеца и неговото семейство. Твърди се, че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-т.е. налице е основание за допускане на касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
По първия въпрос не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва неяснота или непълнота в разпоредбата на чл.229 ал.1 т.1 и следващите от ГПК, в които се изброяват изчерпателно основанията за спиране на съдебното производство и сред тях никога не е било искането само на едната страна. Разширителното тълкуване на разпоредбата на т.1 –спиране по взаимно съгласие, с оглед прилагането му и в случаите по искане само на ищеца, се изключва, поради каквато и да е необходимост от тълкуване на ясна и недвусмислена процесуална разпоредба.
Въпросът за задължението на въззивния съд да се произнесе по съдържанието на представената пред него след изтичането на срока за това декларация за семейно и имотно състояние на ищеца и неговото семейство в случая е без значение за изхода по спора по следните съображения:
Такава декларация не е била приложена към молбата до първоинстанционния съд по чл.83 ал.2 ГПК, а в частната жалба до САС , нито са направени оплаквания в насока несъобразяване на съда с критериите по чл.83 ал.2 т.т.1-7 ГПК за освобождаване от държавна такса, нито изобщо такава декларация е била описана като приложено доказателство към частната жалба. Фактическото добавяне към преписката по делото на един документ , без надлежното сезиране на съда от страната с искане за неговото приемане като доказателство и без каквито и да е било наведени оплаквания във връзка с неговото съдържание не създава задължение на съда да се произнася по него.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2369/ 02.12.2013 г. по гр.д. №4468/13 на САС, с което е потвърдено определение по т.д. №32/2013 на СОС, в частта , с която се оставя без уважение искането на същия за освобождаване от държавна такса и разноски .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.