3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 08.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 260 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. П. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Г., против въззивното решение № 4880 от 25 юни 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1542 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № ІІ-65-312 от 10 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 43731 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. за отхвърляне исковете на Т. против А. „М.” [населено място] за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставянето на Т. без работа поради незаконното уволнение, и в полза на работодателя са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорени са мотивите на въззивния съд, че следва да се приема широко тълкуване на разпоредбата на § 9 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, включвайки и „младши митнически специалист”, както и че съответните служители следва да бъдат преназначени на длъжността „инспектор” по служебно правоотношение, а с извършената поправка в § 9, ал. 1 от наредбата не била изменена диспозицията на правната норма, а само е изяснена вече формираната и изразена, но не по достатъчно ясен начин нормативна воля. Сочи се, че макар длъжността да е била закрита, дейността продължава да се осъществява на длъжност с променено наименование, поради което съкращение в щата не е било налице, а се е достигнало до трансформация на длъжността. Съдът не е съобразил липсата на съответствие между фактическото и посоченото в заповедта правно основание. Поддържа се, че съкращаването на три съществуващи до уволнението длъжности с различни длъжностни характеристики и съвместяването им в една новосъздадена длъжност изключва хипотезата на чл. 325, т. 12 КТ, длъжностната характеристика на длъжността „инспектор” като функции и задължения се различава съществено от длъжността на ищеца. Сочи се, че не е преценена липсата на мотивировка на заповедта, неправилно е посочена правната квалификация във връзка с посоченото в заповедта изискване за висше образование, прекратени са правоотношенията с повече от 10% от персонала, а процедурата по чл. 130а КТ не е спазена. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът А. „М.”, представлявана от директора П. Т., чрез юрисконсулт Н. Й., в отговор на касационната жалба поддържа липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд е посочено, че трудовото правоотношение на ищеца на длъжността „младши митнически специалист” е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Прието е, че систематичното тълкуване на относимите два единни класификатора на длъжностите в администрацията и разпоредбата на § 9, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета през 2012 г., обуславят извода, че длъжността, заемана от ищеца, е трансформирана в длъжността „инспектор” в новия класификатор, а тя се заема по служебно правоотношение. Посочено е, че със закриването на процесната длъжност не са били премахнати трудовите функции, включени в нейното съдържание, като между съществените трудови функции на закритата длъжност и на новосъздадената такава има почти пълно припокриване, поради което не е било налице съкращаване в щата, а трансформация на длъжността. Подчертано е, че дали ищецът отговаря на законоустановените изисквания за заемане на длъжността по служебно правоотношение е напълно ирелевантно за предмета на спора.
К. съд приема, че не е налице основанието, поддържано от касатора за допускане на касационното обжалване.
Касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС (определение № 142 по гр.д. № 4801/2008 г., ІІ г.о.) – съдът е приел, че единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 325, т. 12 КТ е определяне на длъжността за заемане от държавен служител по служебно правоотношение, но за наличието на тази хипотеза е необходимо да се установи, че длъжността се запазва и в новото длъжностно разписание. От съществено значение е дали длъжността се запазва, макар и с известна, но несъществена промяна във възложените за изпълнение трудови функции, което е същественият въпрос, касаещ разграничението между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 12 и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Извън обстоятелството, че правен въпрос според задължителните критерии, дадени от ОСГТК в т. 1 на ТР № 1/2009 г., посочените от касатора съображения са по същината си основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В задължителната си практика ВКС приема, че за законното упражняване на правото на уволнение по чл. 325, т. 12 КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение (решение № 530 по гр.д. № 1654/2009 г., ІІІ г.о.). Правен въпрос по основния извод на съда – трансформиране на заеманата от ищеца длъжност по трудов договор в длъжност по служебно правоотношение, при разлика само в наименованието, но не и в същественото съдържание на трудовата функция, не се поставя. Най-сетне, посоченият от касатора съдебен акт е постановен в процедурата по чл. 288 ГПК и следователно не обективира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4880 от 25 юни 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1542 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: