О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София 09.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 275 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 1759 от 21.08.13г., постановено по в.гр.дело № 884/13г.на Софийски апелативен съд,ГК,1 състав.С него е отменено в обжалваната част решение № 313 от 11.10.12г.,поправено с решение № 366 от 6.11.12г.по гр.дело № 348/11г.на Пернишкия окръжен съд,ГК,с което предявеният иск е уважен на основание чл.79 ЗЗД във вр.с чл.19 ал.ЗЗД и вместо него е постановено друго,с което са осъдени [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] солидарно да заплатят на В. К. А. на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата 78 624 лв,получена по предварителен договор от 19.05.2008г., наименован „за покупко-продажба на недвижим имот”,със законната лихва върху нея,считано от 8.04.11г.до окончателното изплащане.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба В. А. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният от В. А. против [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата 78 624 лв,представляваща изплатена главница,която подлежи на връщане поради разваляне на договор,намира правното си основание в чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.От фактическа страна е приел за установено,че между страните на 19.05.08г.е сключен предварителен договор,озаглавен за покупко-продажба,с който [фирма] и [фирма]/преобразувано в ЕАД/,като продавачи и В. К. А., като купувач,са се задължили да му продадат жилище- апартамент № вх. ет.,с площ от 77.93 кв.м.,находящо се в масивна жилищна сграда в [населено място],за продажна цена в размер на 60 393.74 евро,платима на три вноски.Първата вноска в размер на 20 000 евро,обозначена като капаро е следвало да се плати при сключване на предварителния договор; втората вноска в размер на 20 197 евро е била дължима при завършване на грубия строеж на сградата ,а падежът на третата вноска в размер на 20 197 евро е бил при сключване на окончателния договор,при получаване на акт обр.16.Анализирайки клаузите на предварителния договор съдът е приел,че сключеното между страните споразумение съдържа не само обещание за продажба на вещта,предмет на договора,но и задължение да я построят в 24 месечен срок от подписване на предварителния договор,което определя солидарната отговорност на строителните дружества за изпълнение на задълженията им – чл.261 ал.3 ЗЗД.Направен е извод,че са налице предпоставките,пораждащи право за разваляне на договора от ищеца – съществено неизпълнение от страна на строителните дружества на договорните задължения /от заключението на техническата експертиза е прието за установено,че сградата се намира на етап груб строеж и процентната степен на завършеност на цялата сграда и на процесния апартамент е общо 39.5%/ ,докато ищецът е изправна страна,тъй като е платил сумата 40 197 евро.Прието е,че с развалянето на сключения между страните предварителен договор е отпаднало основанието за получаване от ответниците на сумата 78 624 лв,представляваща равностойност на дадената им от ищеца сума от 40 197 евро,поради което на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е уважен предявения иск.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая поставеният от касатор въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства и доводи на страните,както и относно задължението му да изложи мотиви, не е разрешен в противоречие със задължителната практика,обективирана в приложените решения на ВКС,постановени в производство по чл.290 ГПК.В съответствие с практиката на ВКС в обжалваното решение Софийският апелативен съд е е изложил ясни и подробни мотиви,в които е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и е дал отговор на възраженията на ответниците.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.На въпроса дерогира ли договорно уговорената солидарност законовата е даден отговор в решение № 146 от 6.06.11г.на ВКС по гр.дело № 1127/10г.на ІІІ г.о.В него е прието,че когато продавачите са поели общо описаните в договора задължения/както е и в разглеждания случай/всеки един от тях дължи едни и същи престации и купувачът може да иска изпълнението от всеки един заедно или поотделно.Съответно- при неизпълнение на някое от поетите задължения по тяхна вина- всеки един отговаря заедно или поотделно.В тази хипотеза съгласно чл.261 ал.3 ЗЗД отговорността на задължилите се лица е солидарна.Касае се за определен в закона случай на солидарна отговорност по смисъла на чл.121 ал.1 ЗЗД,съобразно който е и постигнатата между страните договореност.
Въпросът противоречи ли на разпоредбите на чл.121 и чл.261 ал.3 ЗЗД въвеждането на модалитети,свързани с действието на договорно уговорена солидарност не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи,поради което не е налице общото основание чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1759 от 21.08.13г., постановено по в.гр.дело № 884/13г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.