ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 630
София, 10.05.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7159 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Г. като процесуален представител на М. С. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 12.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 1334/2013г.
Ответницата по касационната жалба М. М. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ст.Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта по претенцията за присъждане на неустойка е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт. Жалбата срещу решението в частта за присъждане на задатък е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като цената на този иск е в размер на 5000лв. Поради това жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба в допустимата й част ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 12.VІІ.2013г. ПОС по въззивна жалба само на ответницата е потвърдил решението на ПРС от 06.ХІІ.2012г. по гр.д № 2101/2012г., с което М. И. е осъдена да заплати на М. И. 5000лв. платен от ищцата задатък по развален по вина на ответницата предварителен договор от 04.VІІІ.2011г. за продажба на недвижим имот, подробно описан, находящ се в [населено място], както и 5234лв. неустойка по т.12 от посочения договор поради неизпълнение на задължението за заличаване на ипотеката върху имота в полза на банка „П.”.
За да постанови решението, въззивният съд взел предвид сключеният между страните на 04.VІІІ.2011г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, чист от тежести, в срок до 15.ІХ.2011г., удължен с анекс от 29.ХІІ.2011г. до 20.І.2012г., за 72000лв.; тъй като на 20.І.2012г. ипотеката не е била заличена, купувачката изпратила на продавачката нотариална покана с изявление за разваляне на договора поради неизпълнение на това поето с т.8 от него задължение. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е оценил като неоснователни възраженията на ответницата, че договорът е сключен при явно неизгодни условия и единствено поради това, че нямала възможност да обслужва кредита си, че договорът е прекратен още на 15.ІХ.2011г. поради неизпълнение на задължението на ищцата-купувач да заплати продажната цена и за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърляла по размер дадения задатък; дори ищцата да е била платила продажната цена на 15.ІХ.2011г., това не би довело до заличаване на ипотеката и до вдигане на възбраната, тъй като продажната цена не е покривала задължението на ответницата по кредита в размер на 107023лв.; поради незаличаването на ипотеката ищцата не е била длъжна да плати цената, а възможност за това тя е имала, тъй като от показания на свидетелите П. и П. е установено, че преди сключването на предварителния договор е била продала апартамент и е разполагала с пари; към 20.І.2012г. ответницата не е била в готовност да изпълни задължението си да предаде на ищцата имота, чист от тежести, тъй като условието на банката да заличи ипотеката е било да бъде учредена ипотека върху друг имот; окончателен договор не е сключен единствено по вина на ответницата, поради което тя дължи връщане на капарото и плащане на уговорената неустойка в размер на 7000лв. Възражението за нищожност на клаузата за неустойка е неоснователно, тъй като в закона не е предвидено изискване тя да не надхвърля размера на задатъка; противоречащи на добрите нрави са неустойки в лихвени проценти, надхвърлящи многократно размера на законните лихви и то в случай, че дължимостта им не е ограничена със срок; като цяло противоречащи на добрите нрави са всички неустойки, надхвърлящи по размер или поне равни на материалния интерес по договора; в случая неустойката е близо 1/10 от цената по договора и не е прекомерна, че да е в противоречие с добрите нрави; освен това тя е уговорена в полза и на двете страни, като ответницата, приемайки я за морална, ако бъде дължима на нея, би следвало да я приема за морална и когато самата тя я дължи; по всяка вероятност договорът е сключен при крайна нужда, но липсват каквито и да било доказателства да е сключен и при явно неизгодни условия с оглед цената за придобиването му – 10110лв., и продажната цена, надхвърляща я 7 пъти. Дали предварителният договор е прекратен още на 15.ІХ.2011г. е без съществено значение за спора, защото и към тази дата ответницата е била неизправна страна. С оглед на това и с приспадане на 1766лв., представляващи обезщетение за ползването от ищцата на имота през периода август 2011г. – март 2012г., за което е направено възражение за прихващане, претенцията за неустойка е основателна за присъдената сума 5234лв.
С определение в з.з. на 13.V.2013г въззивният съд е оставил без уважение искането на ответницата за допускане разпит на св.Ат.Я., за преразпит на св.П. и за издаване на съд.удостоверение за установяване какви са месечните вноски и какъв е бил процентът на лихвата по ипотечния кредит на И. в периода 15.ІХ.2011г. – 19.ІV.2012г. В. съд е приел, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения в тази връзка, изразяващи се в неуважаване молбата на процесуалния представител на И. за отлагане на съдебното заседание на 06.ХІ.2012г. и не даване на указания в доклада по чл.146 ГПК за кои факти страните следва да сочат доказателства. Заседанието на 06.ХІ.2012г. е било крайният срок по чл.158 ГПК за разпит на св.Я., за който не е бил внесен депозит и затова той не е бил призован; в доклада съдът е указал на ответната страна, че нейна е тежестта да установи изпълнението на предварителния договор и възражението си за прихващане; не е налице основание за преразпит на св.П., защото в молбата на адв.Г. няма направено искане за отлагане на делото.
В изложението на М. И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. по повод доказването и допустимостта на доказателствата по чл.266 ал.3 ГПК, в т.ч. какво означава „особени непредвидени обстоятелства”, поради които страната не е представила дадени доказателства, както и дали ако поради такива причини не са събрани доказателства в първата инстанция, за което е подадена молба от пълномощника на страната, която по непредвидени причини не може да остане в заседанието и събере доказателствата, е налице процесуално нарушение на съда, и дали и при какви условия такива доказателства са допустими във въззивното производство – в противоречие с практиката на ВКС /сочат се три решения на негови състави/; 2. налице е недопустимост на въззивното решение поради десезиране на съда с част от спора, тъй като в него не е коментирал оплакванията във въззивната жалба за процесуални нарушения, свързани с доказването в производството – основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в ТР № 1/2010г. на ОСГТК – недопустимите решения всякога подлежат на допускане до касационно обжалване, независимо от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК; 3. дали адвокатите – съдружници в адвокатско дружество могат да свидетелстват в полза на страна, представлявана от друг съдружник-адвокат в дружеството, и дали подобни отношения между свидетеля-адвокат и адвоката-пълномощник по делото се считат за форма на заинтересованост от изхода на делото от страна на свидетеля, която да пречи на обективността му и да служи за основание да не се кредитират показанията му – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика; 4. въпросите, свързани с анексирането на договори, които вече са изтекли и това дали подобни анекси са нищожни и дали ако такива се сключват следва да спазват формалните изисквания и съдържание на първоначалните договори – в хипотезата по чл-280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика; 5. въпросът относно размера на неустойката и противоречието на същата с добрите нрави – неустойката очевидно била уговорена в размер два пъти по-висок от тези, които обичайно се уговаряли между физически лица, подобна неустойка излизала извън рамките на санкционната, обезпечителната и обезщетителната им функция – в противоречие с практиката на ВКС /представя се едно решение на негов състав и се сочи и ТР № 1 от 15.VІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК т.3/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По първите четири релевирани в изложението въпроси въззивният съд не се е произнесъл.
С първия въпрос се търси отговор относно последиците от непредставянето на доказателства поради особени непредвидени обстоятелства. Произнасянето на съда по искането за допускане на доказателства обаче не е основано на преценка за липса на такива обстоятелства, а на заключението му, че то е неоснователно, защото не са допуснати от първоинстанционния съд твърдяните процесуални нарушения – св.Я. не е призован за с.з. на 06.ХІ.2012г. /третото съдебно заседание, обявено за краен срок съобразно чл.158 ГПК за разпитване на допуснатите на страните още с определението по чл.140 ГПК свидетели/ поради неизпълнение в срок на указанието за внасяне на депозит от ответницата и процесуалният представител на последната не е направил искане за отлагане на съдебното заседание на 06.ХІ.2012г. за преразпит на св.П.. Произнасянето по въпроси във връзка с тези изводи не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване, а те не може да бъдат взети предвид от съда служебно.
Няма произнасяне по втория релевиран в изложението въпрос, тъй като необсъждането от въззивния съд на оплаквания във въззивната жалба не представлява десезирането му с част от спора, а процесуално нарушение, което не обуславя недопустимост на постановеното решение.
Във връзка с третия въпрос въззивният съд действително не се е произнесъл по оплакванията на касаторката във въззивната й жалба относно кредитирането на показанията на св.П.. В този случай относимият въпрос, който следваше да бъде поставен като основание за допускане на касационно обжалване, е следвало ли е съдът да подложи на преценка и тези оплаквания. Такъв въпрос, обаче, не е релевиран, а настоящата инстанция не може да го вземе предвид и да се произнесе по него служебно.
По въпроса относно анексирането на договор също няма произнасяне – нито от въззивния, нито от първоинстанционния съдилища. Единственият извод в тази насока е, че дали предварителния договор е прекратен още на 15.ІХ.2011г. е без съществено значение за спора, защото и към тази дата ответницата е била неизправна страна по него. Тъй като по поставения въпрос е било въведено оплакване с въззивната жалба, и тук като основание за допускане на касационно обжалване е следвало да бъде поставен въпрос за задължението на съда да се произнесе и по оплакването за нищожност на споразумението за удължаване на срока, което, обаче, не е сторено.
По петия въпрос с представеното решение на ВКС по т.д. № 335/2009г. ІІ т.о. не се обосновава наличие на произнасяне в противоречие с практиката на ВКС с оглед приетото в него, че неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и че ирелевантна за тази преценка е прекомерността на мораторната неустойка спрямо неизпълненото основно задължение на заемополучателя по облигационния договор към момента на неизпълнението. Не се установява наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и с ТР № 1 от 15.VІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК, според чиято т.3 нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция; не е нищожна клауза за неустойка в приватизационен или търговски договор, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да бъде начислявана. И в двете решения няма разрешение на въпрос за нищожност поради накърняване на добрите нрави на неустойка, уговорена в размер, по-висок от размера на задатъка, каквото е предявеното от касаторката и разгледано възражение по делото. А приетата в решенията ирелевантност за нищожността поради накърняване на добрите нрави на клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, няма да е относима към настоящия спор, тъй като по делото нито се твърди, нито е установена такава уговорка.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта по претенцията за неустойка не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл..78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 1500лв. разноски за настоящата инстанция /адвокатско възнаграждение/ по договор за правна защита и съдействие от 05.Х.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. С. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд Х-ти граждански състав № 1341 от 12.VІІ.2013г. по гр.д № 1334/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд ХVІІ състав № 4508/06.ХІІ.2012г. по гр.д. № 2101/2012г. в частта, с която М. И. е осъдена да заплати на М. М. И. от [населено място] 5000лв., представляващи задатък по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 04.VІІІ.2011г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд Х-ти граждански състав № 1341 от 12.VІІ.2013г. по гр.д № 1334/2013г. в останалата му част.
ОСЪЖДА М. С. И. от [населено място] да заплати на М. М. И. от [населено място] 1500лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване в частта, с която не се допуска касационно обжалване и в частта за присъдените разноски, а в частта без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него на М.И. с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: