О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София 13.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1672/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ю. Г., срещу въззивно решение №2567 от 05.12.2013 г. по гр. дело №3022/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №2787 от 10.06.2013 г. по гр. дело №7526/2012 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на касатора на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от наказателно производство. В. съд е приел, че срещу В. С. С. е било водено досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 НК, за това че на 30.01.2009 г. в [населено място] противозаконно унищожил цветен телевизор на стойност 449.40 лв. С присъда от 12.04.2010 г. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от 3 години. С присъда на Варненския окръжен съд на 17.06.2010 г. ищецът е бил признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение. На 03.07.2010 г. е влязла в сила оправдателната присъда. Наказателното производство се е развило в рамките на разумен срок – от година и половина. Престъплението, за което е било повдигнато и поддържано обвинението не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Обезщетението в размер на 1 500 лв. отговаря на законовия критерий за справедливост.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за задължението на въззивния съд да прецени всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта и определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2567 от 05.12.2013 г. по гр. дело №3022/2013 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата.
В. съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. За да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Представените от касатора решения се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2567 от 05.12.2013 г. по гр. дело №3022/2013 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.