О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София 13.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1852/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. А., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат А. Т., срещу въззивно решение №367 от 18.10.2013 г. по гр. дело №423/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение №272 от 20.05.2013 г. по гр. дело №2283/2012 г. на Кюстендилския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че жалбоподателката дължи на В. С. А. сумата 8 000 лв. по договор за заем от 04.06.2010 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В. съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че договорът за заем е сключен с предаване на сумата от 8 000 лв. в собственост на ответницата, като същата е преведена по банков път, с изричното посочване в платежното нареждане на основанието за получаване на сумата – заем. Твърденията на ответницата, че парите са получени от зет и, като нейната сметка е ползвана, за да се направят по-малко разходи за такси, събирани от банката, не се установяват от събраните по делото доказателства. По делото не е доказано, че процесната сума не е получена от ответницата, а от нейния зет – свидетелят по делото А. М., като заемател въз основа на договор с ищеца. Не е доказано и връщането на процесната сума.
Ответникът по касационната жалба В. С. А., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това може ли само с писмен документ, изхождащ от заемодателя да се установява фактическото предаване и размерът на заетата парична сума; може ли да се приеме за основателен искът за връщане на заетата сума, след като е установено, че тя е предадена без правно основание и е била предназначена за трето лице, признало този факт. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №367 от 18.10.2013 год. по гр. дело №423/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото въззивният съд е приел за установено, че ответницата по иска е страна по договора за заем, получила е заетата сума по банков път и дължи връщането и.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №367 от 18.10.2013 г. по гр. дело №423/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. С. А., [населено място], да заплати на В. С. А., [населено място], 200 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.