4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
гр. София, 14.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2002 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. М. против решение № 446/29.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 1388/2013 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.59, ал.9 СК. Съдът е приел, че иска е основателен, като е променил определените със съдебно решение мерки относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните по спора, като ги е предоставил за упражняване на ищеца – баща на детето и е определил режим за осъществяване на лични контакти с майката. До този извод съдът е достигнал, като е обсъдил доказателствата по делото, приел, че майката препятствува осъществяването на личните контакти между детето и бащата, като е извела детето извън страната. По делото липсват данни в какви условия детето живее на територията на другата държава, като липсата на данни за това се дължат изцяло на майката – ответник по спора. Същата не е предоставила данни по делото за това къде точно живее и не е посочила адрес на който пребивава детето, за да е в състояние съдът да извърши процесуални действия по искане за изготвяне на социален доклад от съответните служби на Кралство Великобритания. Невъзможността да се изготви социален доклад /с изключение на представения по делото от българските социални служби/, дължащо се единствено и изцяло на поведението на ответника по делото, е довело съда до извод за липса на родителски капацитет у този родител, което, наред с останалите по делото доказателства, свидетелствуващи за добрите възможности на другия родител да полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето, е обосновало и извода относно основателността на предявения иск. Съдът е обсъдил свидетелските показания, както и представените доказателства за заболяването на детето, както и налагащите се грижи в тази насока, полаганите грижи от бащата, като е приел, че оставането на детето в чужбина, при липсата на данни за условията при които е отглеждано и по отношение на неговото здраве, не е в полза на детето. Въз основа на всички тези обстоятелства и приетото от съда по отношение на интереса на детето, родителските права по отглеждането и възпитанието му са предоставени на бащата.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките за допускането на касационното обжалване.
Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че не е налице изменение в обстоятелствата, при които е постановен първоначалния режим на упражняване на родителските права, като въпреки това е променил същите, в противоречие със задължителната съдебна практика. Съдът е приел, че напускането на страната на родителя, комуто са предоставени родителските права, както и последващо извеждане на детето от страната представлява промяна в обстоятелствата, което безспорно е така, като на тази основа е приел и иска за основателен. В тази насока, съдът не е приел от правна страна, че въпреки липсата на промяна в обстоятелствата, при които е постановен първоначалния режим на упражняване на родителските права, същите следва да се променят. Липсата на противоречие с цитираната съдебна практика води и до липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Сочат се правни въпроси, свързани с възможността на съда да постанови промяна в режима на упражняване на родителските права въз основа на обстоятелства, които не са наведени като доводи в исковата молба и са възникнали след нейното предявяване. Константна е съдебната практика, че при иск за промяна в упражняването на родителските права, най-същественото обстоятелство, което подлежи на изследване служебно от съда е интереса на детето, като в тази насока съдът и служебно следи както за интереса на детето, така и за обстоятелства, настъпили в хода на процеса и които са от значение за определянето на този интерес, независимо дали същите са посочени като доводи в исковата молба.
Сочи се правен въпрос относно задължителността за изслушването на детето през ваканцията на учебната му година, а не през време, през които то е на училище и би пропуснало учебен материал при довеждането му в България. На първо място, въпросът не е правен, а фактически и подлежи на разрешаване за всички конкретни случаи различно, съобразно възможностите на страните по спора. От друга страна, изслушването на детето е възможно да се извърши чрез съответните органи в държавата, в която то учи и живее, без де наложително неговото довеждане в Република България, като в тази насока основния довод на съда е, че майката не е предоставила данни за местонахождението на детето, както и своето, за да е в състояние съдът и служебно /каквото задължение има/, да поиска изготвяне на социален доклад, в т.ч. и събеседване с детето. Така поставени правните въпроси неотносими към правните изводи на съда, обосновали изводите му относно основателността на иска.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски, в размер на 150 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 446/29.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 1388/2013 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА И. И. М. съдебен адрес [населено място], [улица], ап. адв. К. Г. да заплати на С. И. И. от [населено място], съдебен адрес [населено място], ул.”В. А.” №, адв. Н. сумата 150 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.